Алея Баш бунар в Ловеч
Алея „Баш бунар“ в Ловеч е едно от най-популярните места за отдих и разходка, съчетаващо природна красота и историческа значимост. Разположена е в югоизточната част на града и носи името „Голям извор“. Алеята се вие по протежение на около 2 километра по бреговете на река Осъм, оформена като парк под отвесните Невинска и Башбунарски скали.
Историята на алеята започва през 1908 г., когато лесничеят Никола Веденков (Василев) предлага създаването ѝ. Още тогава пространството е оформено с трошенокаменна настилка, а едновременно са изградени Башбунарската чешма и чешма „Езерото“. През 1926 г. в района започва да работи ВЕЦ „Баш бунар“, а връзката със старинния квартал Вароша е осигурена чрез пешеходен каменен мост. В периода на 1930-те години алеята е позната под името „Алея Бачо Кольо“.
След построяването на железопътната линия Ловеч – Троян през 1948 г., алеята е реконструирана и благоустроена. Засадени са дървета от видове като люляк, липа, дъб, върба, както и разнообразни иглолистни дървета и храсти. Построен е ресторант и е открит плувен басейн, а пешеходната част е асфалтирана.
През 1968 г. до Башбунарската чешма е поставена скулптурна композиция на Борис Бъчев, изобразяваща момък, който отпива вода от стомна, подадена от мома. Пет години по-късно, през 1973 г., е издигнат бюст-паметник на Никола Веденков, дело на скулпторката Евдокия Балджиева.
Днес Алея „Баш бунар“ в Ловеч остава едно от най-любимите места за отдих, спорт и разходки сред местните жители. Със своите природни извивки, прохлада и богатата си история, тя продължава да бъде символ на градската среда и културното наследство на Ловеч.
