Народното събрание одобри удължителния бюджет за 2026 г.

Народното събрание прие окончателно закона, който ще урежда събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на редовния държавен бюджет, както и бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. Документът беше гласуван на второ четене, след като по-рано през деня получи подкрепа и на

В рамките на дебатите депутатите одобриха предложение на Асен Василев от коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ за еднократна индексация на възнагражденията в бюджетния сектор. Корекцията ще бъде в размер на натрупаната годишна инфлация към 31 декември 2025 г. и ще се прилага за всички служители, които не получават минимална работна заплата.

Текстът беше подкрепен от 183 народни представители, трима гласуваха „против“, без въздържали се. Въпреки резервите си относно съответствието със Закона за публичните финанси, подкрепа заявиха и от ГЕРБ-СДС, както и от „Има такъв народ“.

Удължителният закон ще действа за период до три месеца и има за цел да осигури непрекъснатост на бюджетните плащания до приемането на пълния пакет бюджетни закони за 2026 г. Прилагането му ще бъде съобразено с изискванията на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, Aкакто и с правилата за превалутиране, предвидени в Закона за въвеждане на еврото в България.

По време на разискванията министърът на финансите Теменужка Петкова припомни, че при липса на приет бюджет в началото на годината разходите се ограничават до нивата от същия период на предходната година и зависят от реално постъпилите приходи. Като пример за действащ нормативен акт тя посочи постановлението на Министерския съвет, с което е определен новият размер на минималната работна заплата за 2026 г.

Законът предвижда механизми за действие при недостиг на приходи, като в такива случаи лимитите за плащания се намаляват пропорционално. Разпоредителите с бюджет са длъжни да подреждат плащанията си по приоритет, като възнагражденията и социалните плащания се изплащат в пълен размер.

Заплатите в бюджетните организации, достигнати към края на 2025 г., не могат да бъдат променяни за съответната длъжност, с изключение на служителите на минимална работна заплата и предвидената еднократна инфлационна индексация за останалите.

В закона са уредени и правилата за разплащане по бюджетите на общините, ДОО и НЗОК. Предвидени са промени, които гарантират финансирането на Българската национална телевизия и Българското национално радио при запазване на действащия модел.

Допълненията засягат и социалната сфера. Срокът за закриване на домовете за медико-социални грижи за деца във Варна и Плевен се удължава до 31 декември 2027 г., като закриването ще стане след осигуряване на алтернативна грижа за всички настанени деца.

Промени в Закона за местните данъци и такси предвиждат, че ако до края на януари 2026 г. общинските съвети не приемат нови план-сметки, таксата за битови отпадъци ще се начислява по реда от 2025 г. Общините ще трябва периодично да отчитат напредъка си пред Министерството на финансите.

Сред данъчните изменения е и превръщането в постоянна мярка на освобождаването от данък върху капиталовите печалби при сделки на пазарите за растеж. Освен това инвестиционни проекти от т.нар. Приложение 3 към бюджета за 2025 г. ще могат да бъдат финансирани чрез Българската банка за развитие до размер от 900 млн. лева.

Удължителният бюджет ще влезе в сила от 1 януари 2026 г., като разпоредбите, свързани с таксата за битови отпадъци, ще започнат да се прилагат от 19 декември 2025 г.