В Терзийско предлагат ремонт на паметник на караулната четворка
Жител на с. Терзийско, община Троян, предложи паметник на караулната четворка в градинката пред пенсионерския клуб да бъде ремонтиран с дарения и доброволен труд. Фундаментът е пропукан, а плочите с надписите липсват.
Предложението е публикувано на 22 юли 2026 г. от Пепо Шабанов. То поставя въпроса дали хората от Терзийско и свързаните със селото искат монументът да бъде възстановен.
Паметникът е занемарен и неподдържан в годините на прехода. Пукнатината минава през средата на фундамента, точно под издигащия се обелиск. Плочите с надписите върху основата ги няма.
Според вносителя на идеята в селото има способни хора, а някои от тях биха работили безвъзмездно. Средствата за ремонта могат да се съберат от дарения, ако жителите проявят желание.
Караулната четворка има и своя улица в горната част на селото.
Какво се е случило на 31 май 1944 г.
Историята е записана в книгата „Терзийско“ с автори Петко Дочев и Гечо Дочев.
През нощта на 31 май 1944 г. Минко Стоев, Минко Канджик, Василко Тотевски и Вълю Стайковски – караул на общинското управление – захвърлят пушките си и улесняват партизаните Мичо Райковски от Горно Трапе, Минко Нанковски от мах. Дълшковска и другарите им в акцията да завземат общината и да изгорят облагателните списъци на селото.
Още през деня в местността „Стърчи крак“ е забелязана група нелегални – Минко Цочев, Мичо Райковски и Дочо Полендаков. Селяните познават някои от тях, но никой не съобщава на властите.
През нощта общината е нападната, а архивата е изгорена. Партизаните се снабдяват с 8 пушки и 2 пишещи машини.
На следващия ден четиримата младежи от караула, които не оказват съпротива, са разстреляни без съд в местността „Бачището“ от поручик-жандармерист Васил Игнатов от Тученица, Плевенско. След победата убиецът е съден от Народния съд и разстрелян.
