130 години от създаването на първото политехническо училище в България

Първото политехническо училище в България е създадено благодарение на завещанието и просветителската дейност на д-р Никола Василиади. Днес Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ в Габрово отбелязва 130 години история, традиции и принос към техническото образование в страната.

130 години първо политехническо училище в България – началото

На 10.06.1881 г. в Букурещ д-р Никола Василиади изготвя и подписва своето завещание. В него той определя за единствени легатори и наследници на всички свои движими и недвижими имущества Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович. Поставеното от него условие е ясно: да основат и поддържат в Габрово, в Княжество България, родното място на баща му, едно политехническо или занаятчийско училище, което да носи неговото име.

Първите стъпки към създаването на училището

Първата реална стъпка към изпълнението на завета на д-р Никола Василиади е направена през 1895 г. Кожарският еснаф в Габрово отправя молба до Министерството на търговията и земеделието за откриване на кожарско училище със средства от фонда. Евлоги Георгиев, заедно с Иван Гешов, преценяват, че кожарството е един от основните поминъци в Габрово и подкрепят създаването на училище за подготовка на школувани кожари.

Избрано е подходящо място до фабриката на братя Калпазанови и започва изграждането на сградата. На 26.08.1895 г. училищната сграда е официално открита. За директор е назначен Йонко Калпазанов, който е завършил специализирано кожарско образование във Франция.

Развитие на старото техническо училище

С предписание №96 от 09.01.1907 г. на Министерството на народното просвещение училището е признато за средно. Броят на учениците и преподавателите ежегодно нараства, а материалната база се обогатява с нови машини и оборудване. Скоро обаче старата сграда се оказва недостатъчна и неподходяща за разширяващата се дейност.

Започва кореспонденция между ръководството на училището и Министерството на търговията и земеделието за изграждане на нова сграда. След продължителни обсъждания, през 1911 г. теренът, на който днес се намира техникумът, е отчужден за нуждите на техническото училище.

Изграждане на новата материална база

От 1919 г. отново се поставя въпросът за започване на строителството на новата материална база. През 1927 г. новостроящите се работилници са завършени до покрив. Предстои наемането на предприемачи за измазване на сградата и извършване на дърводелски работи.

Редовните учебни занятия започват на 26.03.1932 г. От учебната 1933/1934 година техническото училище вече разполага със собствени класни стаи за провеждане на теоретичното обучение. През януари 1959 г. започва надстройката на горния етаж с двете крила на техникума, която завършва през месец юли същата година.

Д-р Никола Василиади – живот и дело

Д-р Никола Василиади е роден през 1822 г. в Букурещ. Баща му е родом от село Гачевци, Габровско. Макар с малки изключения да прекарва целия си живот извън родината, той остава тясно свързан с националните идеи на най-будните възрожденски дейци. Значителна роля за това има семейната среда и хъшовското обкръжение в бащиния хан „Габровене“.

През 1844 г. Никола Василиади завършва средното си образование. Негови духовни наставници са д-р Иван Селимски и проф. Фрасиклис от Берлинския университет. Той изучава медицина в Атина, Париж, Пиза и Берлин, а през 1852 г. се дипломира в Медицинския факултет в Берлин. След това се завръща в Букурещ и се установява на постоянна лекарска практика.

Просветителска и дарителска дейност

Д-р Василиади проявява траен интерес към развитието на просветното дело в родния край на своя баща. През 1859–1860 г. дарява средства на Габровското училище. През 1869 г. се присъединява към дарителите за изграждането на църквата и училището „Св. св. Кирил и Методий“ в Букурещ. През 1870 г. дарява още 320 гроша за българското училище в румънската столица.

След Освобождението, през 1878 г., д-р Никола Василиади се завръща за кратко в България и работи като окръжен лекар в Дупница. Поради влошено здравословно състояние се завръща в Букурещ, където на 10.06.1881 г. изготвя своето завещание. На 25.01.1882 г. в Букурещ завършва неговият земен път.