Корнелия Маринова: „3 март  е свещена дата“

Слово на кметът на Община Ловеч Корнелия Маринова

Днес е националният празник на Република България. 143 години от Освобождението. И повече от всякога имаме пред очите си историческите факти и разбираме логиката на тези далечни събития.

Ясно е, че не бива да разглеждаме Освобождението като еднократен акт. Свободата идва след дълга поредица събития, довели до възстановяване на българската държавност след почти петстотингодишно османско владичество.

Пет века е страшно много време. Някои държави, дори империи, за толкова безвремие са изчезвали завинаги от картата на света.   Не и ние, българите! Не и България! Нека си припомним някои факти. Санстефанският договор е подписан около 17 ч. на 3 март 1878 г. в село Сан Стефано, днес квартал на Истанбул.

Подписи слагат четирима души  – граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна, а от страна на Османската империя външният министър Савфет Мехмед паша и посланикът в Германия Садулах бей. Няма присъстващ свидетел на подписването от българска страна, макар че българите участват дейно във военните действия. Жертвите само сред опълченците са 3456 на брой.

Подписаният документ е предварителен мирен договор между Руската и Османската империя, който слага край на Руско-турската война. Документът урежда, макар и неокончателно, границите на Третата българска държава.   Но Санстефанска България просъществува на практика само четири месеца. Последвалият Берлински договор през юли 1878 г. слага край на голямата България, в която влизаха исконните наши територии. Причината е известна –  Великите сили не искат да има голяма и независима българска държава на Балканите.

Следващите години са време на съпротива срещу несправедливото орязване и разделение на наши територии. Постепенно настъпват корекции. На практика част от клаузите на Берлинския договор са нарушени при Съединението, станало на 6 септември 1885-а. Договорът е напълно пренебрегнат и на 22 септември 1908 г., когато България обявява своята Независимост. Така държавата се възражда като птицата Феникс в рамките на политически възможното. За жалост, без Македония и Беломорска Тракия.

Но Санстефанска България остава жива като символ на националното единение. Тя става главен национален идеал на поколения българи през следващите  години. Именно стремежът към този идеал води до обединяването на Княжество България с Източна Румелия, мотивира по-късно и нашето участие в Балканските войни, както и включването в Първата и Втората световна война. Голямата Санстефанска България продължава да е жива в мечтите, в умовете на поколения. Живее и в поезията ни като в известното стихотворение „Татковина“ на Петко Славейков. На уста ми сладка дума – ще да бъде този кът, дето Дунав, Вардар, Струма и Марица си текат!

Уважаеми граждани, Легендарни дати като 3 март 1878 година естествено са извън нашия жизнен опит. Никой от нас няма личен спомен. Няма вече нито един жив свидетел на събитията. Последните живи участници, например опълченците, са живели докъм средата на 20 век. Като опълченецът Петър Николов Петров от Самоков, който почива през 1950 г. на 96 години. А нашият земляк Васил Стоянов Джабарски доживява до сто години. Той е участник в Руско-турската война , опълченец, а после става кмет на Ловеч през 1915.  Умира през 1949 г.

Затова днес разчитаме на исторически документи, мемоари, изследвания.  Приемаме, че 3 март  е свещена дата, съкровен ден в календара на българската национална история. Денят се възприема като въплъщение на едно ново начало, на възкресението на един народ. Това е и ден на признателност към стотиците хиляди герои, дали живота си за българската  свобода! Ден за признателност към руските войски, воювали смело и дали безбройни жертви.

Подвигът на Шипка е най-яркият символ на тази война. Той завинаги остава в паметта и сърцата ни. Важно е, че и Ловеч дава своя принос за свободата. Градът е освободен на 22 август, по време на отбраната на Шипка. Най-близкият човек на Васил Левски – Христо Иванов-Големия, се бие в отряда на княз Имеретински за свободата на Ловеч.  Има ли съмнение, че ако не беше героичната гибел на Левски, както и тази на нашия съгражданин воеводата Тодор Кирков, пред чийто паметник сме сега, те също щяха да се включат във войната?

Според някои наши изследователи  сред списъците на опълченците на Шипка се виждат  имената на над 63-ма участници от община Ловеч, от които 46 са от самия град. Други 33 опълченци са живели тук, без да са родени в Ловеч. А над 300 са имената на героите от Шипка в цялата Ловешка област. Повечето са непознати на широката публика, но сред тях са имената например, на Тома  Хитров и на Васил Йонков – Гложенеца.

Днес Ние се прекланяме пред паметта на всички опълченци, дали живота си редом с хилядите руски, украински, белоруски, финландски и румънски войници, сражавали се за свободата на България. Прекланяме се пред непокорните наши революционери, въстанали срещу поробителя.

Затова и положихме венци и цветя на паметниците в Алеята на българо-руската дружба, на паметника на Васил Йонков – Гложенеца в парка „Стратеш“, на Черния паметник, на паметника в храма „Св. Троица“, на паметната плоча на Цачо Шишков, пред „Кървавия камък“ в кв. „Дръстене”. Това са паметници на консенсуса, на общите места в историята на различни народности, пролели  кръв за нашата свобода.

А нямаше как да стигнем до това съгласие, ако не стъпваме върху историческата истина.   Защото 143 години са предостатъчно време да видим главните факти. Днес, през дати като Трети март, виждаме по-ясно нашето минало. Това е гаранция за ясен поглед и в бъдещето. Честит празник! Да пребъде България!

Ловeч отбеляза 3 март с тържествена церемония

Автор:
Корнелия Маринова
Източник:
Община Ловеч

Свързани статии

Back to top button