„Гласът на Балкана“: Язовир „Черни Осъм“ не е ефективно решение за водната криза

Язовир Черни Осъм бе определен като неефективен и неоправдан проект от гражданската инициатива „Гласът на Балкана“, чиито представители проведоха пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Троян. В дискусията участваха Минчо Копрински, Веселин Николов и Светослав Тодоров, които заявиха, че съоръжението не отговаря на обществените, техническите и икономическите нужди на региона.

Инициативният комитет посочи, че предлаганият проект не предоставя устойчиво решение за водната криза в областите Плевен и Ловеч и подчерта необходимостта от алтернативни, значително по-бързи и по-евтини мерки. В края на септември организацията внесе петиция с 3117 подписа против строителството на язовира до държавни институции, включително Народното събрание и Министерския съвет. Кметовете на Орешак и Черни Осъм също се обявиха против проекта. До момента отговор е получен единствено от областния управител на Плевен Мартин Мачев.

Според представените данни строежът на язовира в карстов планински район би струвал най-малко 250 млн. евро, а експертни оценки го определят на над 500 млн. евро, или около 1 млрд. лв. Веселин Николов заяви, че в сравнение с това нов довеждащ водопровод би струвал 20–40 млн. евро, а модернизацията на водопреносните мрежи – около 50–60 млн. лв. Той посочи, че се позовава на информация от Министерството на регионалното развитие и медийни публикации.

По думите му ефектът от евентуално изграждане на язовир би се усетил най-рано след 10–15 години. Комитетът подчерта, че при налична политическа воля нов водопровод може да бъде завършен в срок от 4–8 месеца, както е било направено в Перник. Предпроектните проучвания, ОВОС, процедурите по отчуждаване и самото строителство на язовира биха отнели поне 10 години.

Членовете на инициативата изразиха съмнения и в бъдещото управление на язовира, позовавайки се на отпускането на над 500 млн. лв. през 2020 г. за ремонт на над 400 язовира, чиито дейности не са завършени. Според тях липсват гаранции за прозрачност и качествен контрол.

Светослав Тодоров предупреди, че проектът може да засегне ключови туристически обекти като селата Черни Осъм и Орешак, Троянския манастир, Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата и части от Национален парк „Централен Балкан“. По думите му това носи риск за местната икономика и природен баланс. Той отбеляза, че засега официална позиция от Националния парк няма.

Сред потенциалните проблеми бяха посочени опасения за нарушени местообитания, риск за защитени видове, както и възможни аварии поради нестабилната скална основа. Представителите на гражданската инициатива коментираха, че не е ясно кой би осигурил финансиране за проекта и кой би бил изпълнител.

Комитетът предупреди, че строителството може да доведе до значителни обществени разходи, продължаващи водни режими и необратими щети върху природата. Според тях водната криза може да бъде овладяна за 10–12 месеца чрез алтернативни решения като реконструкция на магистралния водопровод „Черни Осъм“, модернизация на местни водоизточници, намаляване на загубите във ВиК мрежата и прекратяване на незаконните присъединявания. В района на ВиК Плевен са установени 183 кражби на вода, причиняващи щети за около 18 млн. лв. годишно.

Посочено бе, че язовир „Сопот“ може да изпълнява ролята на резервен водоизточник за Плевен и Ловеч. Според инициативата наличните водни ресурси са достатъчни при нормално функционираща система.

Гражданските представители заявиха готовност да защитават интересите на местните общности и настояха институциите да предприемат незабавни действия, основани на икономически и технически обосновани решения.