Регионален исторически музей – Ловеч

Регионален исторически музей – Ловеч: история, създаване и развитиe

Регионален исторически музей – Ловеч е основан на 28 февруари 1895 г. като част от Ловешкото читалище „Наука“. Идеята за създаването на музей в Ловеч се появява веднага след освобождението от османската власт. Решение за основаването му е взето по инициатива на проф. д-р Стефан Ватев, като музейът е свързан с Ловчанското читалище „Наука”.

Музеят се намира на втория етаж на сградата на читалището. Започва процесът на събиране на експонати. Изпратена е покана до известни ловчалии да помогнат с „събирането на колекции и всичко необходимо, за да бъде един музей пълен”.

В началото, музейната колекция включва монети, български носии, документи и каменни предмети, основно дарения от местни жители. До 1899 г. експонатите наброяват над 1250. Значителен принос в проучването на историческото минало на региона има проф. д-р Параскев Стоянов, който през 1901 г. организира анкетиране на съратници на Васил Левски, резултирайки в издаването на книгата „Градът Ловеч като център на БРЦК“.

През 1902 г. музеят е преименуван в чест на унгарския учен Феликс Каниц. Въпреки липсата на щатен персонал и ограничените финанси, инициативата на местните общественици помага за развитието му. Музеят претърпява сериозни затруднения по време на Балканските войни, но след Първата световна война дейността му е възобновена.

През 20-те години на XX век учителите Гено Василев и Михаил Хаджинеделчев стартират първите археологически разкопки на Ловешката крепост. Музейната колекция е обогатена, а усилията на местните жители допринасят за събирането на нови дарения. Създават се специализирани отдели, включително „Предисторически“, „Етнографски“ и „Иконографски“. През този период започват да се организират изложби и публични събития, включително кинозабави, които осигуряват средства за музея.

През 1930-те години са извършени важни археологически разкопки на Деветашката пещера и манастира Ястреб, като находките допълнително обогатяват музейните фондове. Дарения от видни граждани като проф. д-р Стоянов и Гено Иванов укрепват колекциите.

След политическите промени през 1944 г. музейната работа е преориентирана към събиране на материали, свързани със съпротивителното движение. През 1950 г. е назначен първият щатен уредник, а музейната експозиция е възобновена с отдели „Археология“ и „Етнография“. През 1952 г. музеят става държавен, а през 1954 г. е открит специализиран музей „Васил Левски“. Неговата експозиция проследява живота и делото на Апостола.

През 70-те и 80-те години музеят се разширява с природонаучна експозиция в село Черни Осъм и реставрационно ателие. Отделите се увеличават, покривайки теми като „Социалистическо строителство“ и „История на капитализма“.

След демократичните промени през 1990-те години музейните структури са реорганизирани. От 1992 година секторът „Природа“ в село Черни Осъм е отделен като независим музей, а секторът „Художествен“ е трансформиран в Художествена галерия (в момента ХГ „Проф. Теофан Сокеров“) в Ловеч.

Днес Регионалният исторически музей – Ловеч има седем отдела: , сред които „Археология“, „Етнография“ и „История на България XV–XIX век“. Със своите над 70 000 експоната, той е средище за изследвания, реставрация и културни инициативи.

Структурата на РИМ-Ловеч

• Административно-финансов отдел:  планира, ръководи и координира административната и финансова дейност на музея. Той носи отговорност за цялостното счетоводно и финансово обслужване. Извършва дейности по деловодство, архивиране и съхранение на музейната документация. Систематизира и съхранява документи от текущия архив. Отговаря за поддръжката на моторните превозни средства и осигурява транспортните услуги. Организира и реализира снабдяването на музея с необходимите материали, инвентар и техника. Грижи се за чистотата в изложбените пространства. Поддържа връзки с държавни и общински институции, пред които се отчита. Също така поддържа контакти с доставчици и клиенти на книги, сувенири и рекламни материали.
• Отдел „Консервация и реставрация”: извършва консервация и реставрация на движими вещи и движими културни ценности, съхранявани в музея. Специалистите оказват съдействие на уредниците от историческите отдели при анализа на състоянието на новопостъпили културни ценности и участват в инвентаризационни комисия за определяне на движимите културни ценности за консервационно-реставрационна дейност. Извършва консервация и реставрация на културни ценности на други институции и колекции с обществена значимост към юридически и физически лица с договор и по тарифи, определени в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ловеч.
• Отдел „Работа с публики”:  организира, управлява и координира представителните, популяризаторските, информационните, рекламните и издателските активности на музея. Поддържа контакти с медиите, както и с други културни институции, научни и неправителствени организации за съвместни проекти. Представя музейната дейност на сайта и в социалните платформи. Разработва образователни инициативи и поддържа връзки с образователни институции за популяризиране на музейната работа. Създава маркетингови и рекламни стратегии. Осигурява екскурзоводски услуги на музейните обекти. Планира и организира издателската активност.
• Отдел „Археология”: Отделът „Археология” е пряк наследник на музейната колекция, основана през 1895 г. към читалище „Наука” в Ловеч. В момента отделът разполага с три секции, които са организирани хронологично и тематично – „Праистория”, „Античност и Нумизматика” и „Средновековие”. Неговата дейност включва изследване, изучаване, опазване и експониране на археологическите културни ценности в региона.
• Отдел История на България от XV до XIX век: През 60-те и 70-те години на XX век отделът е известен като „Възраждане и националноосвободителни борби”, а през 80-те години – просто „Възраждане”. От 1990 г. отделът получава името „История на България XV – XIX век”. Основната мисия на този отдел е да открива, събира и научно анализира движими културни ценности и предмети, които отразяват икономическия, политическия и културния живот в Ловеч и околността през периода на Късното средновековие (XV – XVII век) и Възраждането (XVIII – XIX век).
• Одел „Етнография“:  Етнографският отдел е отделен като самостоятелна единица от музея на Ловчанското читалище „Наука” през 1938 година. Основните дейности на отдела включват изследването, събирането, запазването, документирането и популяризирането на движими културни ценности и предмети, които отразяват традиционната материална и духовна култура, както и градския живот в Ловешкия регион. Фондът на сектора съдържа над 6000 движими културни ценности и предмети от периода края на 18-ти до средата на 20-ти век. Най-значимите от тях са изложени в временни тематични експозиции, които представят селското стопанство, традиционните занаяти, шевици, тъкани, облекло, мебели и домашна уредба, музикални инструменти и обредни принадлежности от Ловешко. Секторът разполага с две постоянни експозиции, които представят традиционната домашна уредба в град Ловеч през различни исторически епохи.
  Научните интереси на уредниците в сектора се фокусират върху материалната и духовна култура, традиционните занаяти и празничната обредност.
• Нова и съвременна история: Отделът започва своята дейност през 1959 година под името „Развитие на капитализма и работническото революционно движение”. На 19 декември 1961 г. към Окръжния исторически музей в град Ловеч се открива нов отдел, наречен „Социалистическо строителство”.
  С началото на този отдел започва интензивно и задълбочено изучаване на периода между 1940 и 1944 година. В рамките на кратък период се провеждат обширни проучвания върху живота и дейността на значими личности като Христо Кърпачев, Стоян Едрев, Тодор Кацаров и Борис Баев, както и техните връзки с Народната бойна дружина „Чавдар” и Партизанския отряд „Христо Кърпачев”. Тези проучвания включват събиране на спомени, снимки и лични вещи на партизани и ятаци, както и изследване на създаването, развитието и дейността на Ловешката партийна организация. През първата половина на XX век започва попълването на фондовете на музея с вещеви, снимкови и документални материали, свързани с 34-ти пехотен Троянски полк. Особено внимание се отделя на колекцията от войнишко творчество, която представлява важна част от тези фондове.
  През 80-те години на миналия век музеят получава значителен брой материали, свързани с културния живот в Ловеч и развитието на учебното дело. Във фонда на отдела се съхраняват множество музикални инструменти, партитури, рекламни афиши и дипляни, снимки и лични фондове на изявени музикални дейци. Историята на учебното дело е представена чрез колекции от учебници, удостоверения и свидетелства за завършена степен на образование, както и учебно-технически уреди. Проучени са също така театралното и оперетното дело в града, както и житейският и творческият път на музикалните дейци Евстати Павлов, Камен Луков, Кирил Киров, Данаил Василев и други. 

Основни кспозиционни обекти:

• Ловешка средновековна крепост: разположена на хълма Хисарлъка в град Ловеч. Популярна туристическа атракция и предлагат прекрасна гледка към града и околностите му.
• Къкринското ханче: исторически обект, свързан с живота на Васил Левски. Намира се в село Къкрина, близо до Ловеч. Тук Левски е бил заловен от османските власти през декември 1872 г.Ханчето е превърнато в музей, който привлича много посетители, интересуващи се от българската история и революционното движение.
  Музей „Васил Левски“ в Ловеч: посветен на живота и делото на националния герой Васил Левски. Разположен в центъра на града, музеят представя експозиции, които включват лични вещи, документи и фотографии, свързани с Левски и неговата революционна дейност.
• Етнографския комплекс „Драсова и Рашова къщи“ : представлява две възрожденски къщи, които са реставрирани и превърнати в музейни обекти. Те предоставят автентична представа за бита и културата на българските граждани през Възраждането. Комплексът включва експозиции на традиционни носии, мебели, инструменти и други предмети от ежедневието на хората от този период. Посетителите могат да се запознаят с архитектурните особености на възрожденските къщи и да научат повече за местните обичаи и традиции.
• Музейната колекция „Васил и Атанас Атанасови“ в Ловеч: Музейната сбирка „Атанас и Васил Атанасови“ е открита в преустроена и модернизирана сграда през 2008 година. Той носи името на доц. Васил Атанасов, който завещава своята лична колекция от минерали и минерални ресурси, събирана в продължение на четири десетилетия както в България, така и по света.
  обществен живот.

Регионалният исторически музей в Ловеч е не само пазител на богатата история на региона, но и културен център, който вдъхновява поколения да ценят наследството си.

Директор: Силвия Георгиева
Адрес: 5500 Ловеч, площад „Тодор Кирков“ № 1
Телефон: 068 601 382
e-mail: rim_lovech1895@abv.bg
Facebook: Регионален исторически музей – Ловеч
Website: https://lovech-museum.bg/