Панихида за загиналите в бившия концлагер „Слънчев бряг“

   Панихида за загиналите в бившия концлагер „Слънчев бряг“ край Ловеч бе отслужена на 6 юни, Черешова задушница.  Инициативата е на  кмета на Община Ловеч Корнелия Маринова, тъй като жертвите нямат свой гроб, а и тази пролет заради пандемията не се проведе традиционното възпоменателно шествие-поклонение. 

Днешното събитие премина при спазване на санитарните мерки с ограничен брой участници, но бе излъчвано на живо във фейсбук -профилите на общината.

Прочувствена панихида отслужи отец Петър от село Малиново, който проникновено отбеляза, че  падналият в началото  кратък дъжд – това са сълзите на жертвите. „Господ щедро възнаграждава всеки, който отдава дължимото на своите покойници“,  отбеляза свещеникът.

Ето какво сподели пред събралите се кметът Корнелия Маринова: 

„Казват, че когато на Черешова задушница край теб прелетят мушици или птички, то душите  на мъртвите са дошли. Вижте колко живот има около нас! Сещам се какво е казал  руският писател Александър Солженицин в книгата си лагерите ГУЛАГ. Той  припомня една пословица, която привържениците на комунизма често използвали. „ Не гледайте в миналото, не се ровете там, защото който гледа в миналото, ослепява с едно око!“ Но противниците на историческата истина забравяли да кажат,  че който НЕ гледа в миналото, ослепява и с двете очи. Сигурна съм, че ние еднакво добре  виждаме и в миналото, и в бъдещето! Поклон пред паметта на невинните загиналите тук хора, поклон сега и винаги и във вечни времена!“

„Днес трябва да споменем и хилядите затворници, загинали на остров Белене“, каза Витлеем Илиев (БЗНС – Ловеч). На панихидата присъстваха местни политици, общински съветници, граждани, хора на изкуството, сред които и известният актьор Филип Трифонов и неговият син Мартин Трифонов, който е скулптор.   Всички с едноминутно мълчание почетоха паметта на жертвите.

„Слънчев бряг“ (1959 -1962) е  бил лагер за политически затворници, създаден със съгласието на Политбюро на ЦК на БКП. Намира се в каменна кариера край Ловеч. Той е секретен обект и един от най-жестоките лагери в България. С документи е доказана  смъртта на 151 лагерници, но за много други няма свидетелства. Труповете на жертвите не са връщани на близките, а със секретни указания са извозвани до затвора „Белене“ на Дунав, където тленните останки са заравяни на  пустеещия остров „Предела“ до големия остров „Персин“.