Бюст-паметник на Васил Ватев (Жельо) в село Калейца
В село Калейца, област Троян, се намира паметник, издигнат в чест на Васил Б. Ватев, известен с партизанското си име Жельо. Той загива на 12 март 1944 г. в местността Трифонова усойна, разположена край селото, заедно със свои съратници от Съпротивата. В негова памет е възстановена партизанската землянка, в която е пребивавал, и е създаден мемориален бюст-паметник.
Живот и дело
Васил Ватев е роден на 16 април 1916 година в село Калейца, намиращо се в Троянския край. Произхожда от скромно селско семейство със средни доходи. Началното си образование завършва в родното си село. Продължава обучението си в Държавното смесено педагогическо училище „Цар Борис III“ в град Ловеч, където се отличава с активната си дейност като член на Работническия младежки съюз (РМС). Средното си образование завършва в гимназията в Троян.
След това се записва в Агрономическия факултет на Софийския университет, където продължава активната си обществено-политическа дейност. В университета е член на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС) и заема отговорна позиция като факултетен ръководител на организацията.
Участие в антифашистката съпротива
През Втората световна война, при засилващия се полицейски натиск върху политически активните младежи, Васил Ватев преминава в нелегалност. От 15 август 1942 г. се присъединява към Народната бойна дружина „Чавдар“. След реорганизацията на съпротивителните сили става част от Партизанския отряд „Христо Кърпачев“, в който участва активно в редица бойни действия срещу властта, сътрудничи в провеждането на акции и изпълнява задачи на движението.
Фаталният край на неговия живот настъпва на 12 март 1944 г., когато партизанското укритие в местността „Трифонова усойна“, разположена между селата Дълбок дол и Калейца, е разкрито от полицейски части. По време на престрелка с преследващите ги сили, Ватев намира смъртта си, заедно с други свои другари – Дочо Съев, Тотка Съева и Христо Банков.
Памет и признателност
Днес, в чест на подвига му, в село Калейца е издигнат негов бюст-паметник, който напомня за саможертвата му в името на борбата за свобода и справедливост. Възстановената землянка и мемориалният комплекс се превръщат в място на историческа памет и поклонение, което съхранява жив спомен за идеалите и жертвоготовността на онези, които са се борили срещу фашизма в България.
