Разкриха римска крайпътна станция край крепостта Состра до село Ломец
Археолозите откриха римска таберна край крепостта Состра в Троянския край
През март и април 2023 г. археолози от Националния исторически музей, под ръководството на проф. д-р Иван Христов, извършиха спасителни разкопки в обработваем земеделски парцел, разположен на 400 метра южно от римската крепост Состра, по древния път Ескус – Филипополис. Проучванията бяха осъществени с научното съдействие на проф. д-р Сергей Торбатов от НАИМ при БАН и с финансовата подкрепа на Община Троян и Ротари клуб – Троян.
Откритие чрез въздушна археология и теренни проучвания
Изследванията започват с анализ на въздушни снимки, направени в началото на 2023 г., когато обилната влага след снеготопенето разкрива характерни белези на терена – т.нар. cropmarks. Тези специфични следи, свързани със задържането на вода върху подземни структури, сигнализират за наличието на заровени антични обекти. Въз основа на заснетите изображения е регистрирано ясно очертано правоъгълно петно, разположено между кастела Состра и раннохристиянската базилика в местността „Гергюва черква“. Геореферираните снимки показват пълно съвпадение с теренни зони, богати на строителна керамика и следи от антични зидове.
Археологически разкопки разкриват мащабен комплекс
Разкопките обхващат площ от 290 кв. м, където е разкрит голям комплекс от поне девет свързани помещения, разпростиращи се на приблизително 1,5 дка. От южната страна е открит открит двор, застлан с речни камъни, а към югоизточната и южната част на обекта се проследява ограден зид, продължаващ извън зоната на разкопките – вероятно очертаващ значително по-голямо пространство.
Ценни находки: монети и битови предмети
В рамките на проучванията археолозите откриват бронзови монети, датирани между началото на II и средата на III век. Сред тях личи сестерций на император Траян, както и монети с ликовете на Антонин Пий и Юлия Мамея – последната отсечена в римската колония Деултум (дн. с. Дебелт, Бургаско) през 235 г. Наред с нумизматичните открития са намерени фрагменти от битова керамика – амфори, кани, подноси с релефна украса, паници, лампи, както и парчета от стъклени съдове и прозоречно стъкло. Покривната керамика включва типични за римската архитектура тегули и имбрици.
Откритие на римски път и неговата връзка с комплекса
Западно от новоразкрития комплекс са засечени следи от римската пътна настилка, минаваща пред източната крепостна стена на кастела Состра в посока базиликата в м. „Гергюва черква“. Картирано е трасе с дължина от 1 км, със запазена широчина от 6,5 м – аналогично на други участъци от древния римски път през Троянския проход.
Идентификация: таберна – римска крайпътна станция
Според проф. Христов, разкритият комплекс е типична римска таберна (tabernae) – крайпътна станция, обслужваща трафика по римския път, но без претенциите и удобствата на луксозните преториуми (praetorium). Терминът „taberna“ е документиран епиграфски още през 61 г. в четири надписа от територията на римска Тракия – при с. Михилци, гр. Ихтиман, с. Белозем и с. Бучино.
Това е втората подобна постройка, открита край кастела Состра – първата е северната половина на преториума, разположена на 200 м североизточно от крепостта. Размерите на новооткритата таберна и нейното разположение подсказват, че именно тя може да е основната спирка, отбелязана на Певтингеровата карта, създадена през Късната античност.
Историческо значение за района на Троян
Откритието е от особено значение за разбирането на античната урбанизация в долината на р. Осъм при с. Ломец. Данните потвърждават наличието на голямо селище с полуградски характер, развито между II и V век на площ от около 6 кв. км. До началото на XX век това селище е било познато сред местното население като Троян хисар. Комплексът от военен лагер, крайпътни станции, религиозни сгради и цивилни постройки формира основата, върху която впоследствие се развиват селищата в региона, включително и възрожденският Троян.
Актуалното археологическо откритие потвърждава богатото историческо наследство на Троянския край и подчертава ключовата му роля като важен римски транспортен и стратегически център на Балканите.
