Донка Михайлова изгради управленска независимост в Троян за четири мандата

Управленският модел на Троян се гради върху няколко свързани решения: собствени общински дружества, реинвестирана печалба, социални политики за децата и проекти за градска среда. Донка Михайлова го описва в интервю за подкаста „Кмет Cast“ на БНР, където очертава и по-широкия системен контекст – централизацията в България и нейното отражение върху местното самоуправление.

Защо 265 общини говорят с един глас

Михайлова е заместник-председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България – организация, която навършва 30 години и обхваща всички 265 общини в страната. Тя определя това като европейски прецедент: в повечето държави подобни сдружения са частични или разделени по политически линии. В България всички общини са вътре.

Вътрешната динамика крие парадокс, който Михайлова описва без заобикалки. Кметове в остра политическа конфронтация на национално ниво намират общ език в сдружението, когато защитават интересите на гражданите пред централната власт. „Това е едно от големите постижения на българската демокрация – всички ние да бъдем заедно, да гледаме в една посока и да работим при добро разбирателство“, казва тя.

Бюджетните преговори са описвани като най-тежкия процес в работата на сдружението. Зад всяка договорена цифра стоят конкретни услуги, ремонти и човешки съдби. Резултатите от последната година са задоволителни, но са останали нереализирани – държавният бюджет не е гласуван и договореното е блокирано.

Децентрализацията – ненаписаната реформа

България е сред най-силно централизираните държави в Европа. Михайлова определя това като най-големия неуспех в сектора за трите десетилетия от съществуването на НСОРБ. Децентрализацията е обещавана след всеки избор и отлагана след всеки резултат.

Моделът, който описва, не е случаен. Централната власт поддържа общините в дефицит съзнателно. Кметовете са принудени да искат ресурси по политически канали, което ги прави управляеми и предвидими. „Удобно е на политическите сили кметовете да чукат по министерски врати и да молят. Това е удобна позиция, от която управляващите се възползват, забравяйки обещанията си за децентрализация веднага след изборите“, казва Михайлова.

Политическата нестабилност усилва проблема по друг начин. При постоянна смяна на управляващи и несигурност в държавното финансиране дългосрочното планиране носи риск. Проект, стартиран при едно правителство, може да загуби финансиране при следващото. Резултатът е принудително краткосрочно мислене – усилията се насочват към проекти с гарантиран резултат в рамките на мандата, вместо към политики с хоризонт от десет и повече години.

Защо Троян отказа аутсорсинг

Националният тренд е към предаване на комуналните услуги на частни изпълнители. Троян избра обратното. Чистотата и ВиК се управляват от собствени общински дружества – и това не е идеологически избор, а финансова стратегия.

Логиката е проста: услугите, извършвани от собствени фирми, струват на бюджета по-малко от пазарните цени на външни изпълнители. Общината има по-пряк контрол, реагира по-бързо при аварии и задържа ресурса в местната система. Печалбата на дружествата не се изземва в общинския бюджет, а се реинвестира обратно в инфраструктурата.

Конкретен пример са двата нови пазара в Троян. Изградени са чрез комбинирано финансиране – бюджетни средства и собствени ресурси на общинските фирми. Без реинвестирания капитал на дружествата проектите нямаше да се случат в този вид.

Успоредно функционира Консултативен съвет на бизнеса, действащ от три мандата. Той служи за директна консултация между общината и предприемачите по въпроси на бизнес климата и стратегическото развитие. Не е съвещателен орган за протокол – Михайлова го описва като работещ канал за обратна връзка.

ВиК мрежата е резултат от същата логика на постепенно реинвестиране. Финансовата устойчивост е централна за управленския модел на Троян – и числата го показват. Според данните от интервюто около 85% от мрежата е обновена. Остават 15% от града без решена канализация. Повече за текущите проекти на общината – на сайта на Община Троян.

Храна, спорт и здраве – три политики, един резултат

Инвестицията в децата в Троян е изградена върху три свързани решения: собствено производство на храна, безплатен достъп до спорт и гарантирани места в детските заведения. Взети заедно, те формират социална политика с измерими здравни резултати.

Троян е първата в страната община, регистрирана като земеделски производител. Решението е дошло от задънена улица – общината е искала да осигури гарантирано чиста храна за детските градини, но не е съществувал законов път, по който собствена продукция да влезе официално в заведенията. Държавната регулация не е предвиждала подобен случай. „Два или три пъти ме заплашваха с глоби, защото нямаше ясен път. В крайна сметка се регистрирахме като земеделски производител“, разказва Михайлова. Днес общинските био градини произвеждат картофи, домати, чушки и листни зеленчуци, покриващи между 80 и 90% от хранителните нужди на детските градини в общината.

Обучението по плуване и ски – алпийски и бягане – е напълно безплатно за всяко дете. Финансирането е съвместно между Община Троян, Българската федерация по ски и местни спортни клубове. Моделът не е еднократна социална помощ – проектиран е за трайна промяна в навиците. Всяко трето дете в Троян членува в лицензиран спортен клуб. Около 30% от децата, преминали безплатните курсове по плуване, продължават в клубни форми.

Според данните, представени в интервюто, заболеваемостта от диабет при децата в общината е намаляла трикратно. Отчита се значителен спад и при затлъстяването и гръбначните изкривявания.

Гарантираните места и демографската посока

Местата в ясли, детски градини и училища са 100% гарантирани за всяко дете в общината. Михайлова представя това не като административна формалност, а като демографски инструмент – един от ключовите аргументи, с които Троян задържа млади семейства.

Детското хранене, спортът, училищата и гарантираните места не са отделни теми. Те са части от обща стратегия: да направят Троян град, в който младите хора виждат перспектива и остават.

Река Осъм – от мечта към договор

Вдъхновението за проекта е лично. Дъщерите на Михайлова са поискали реката в Троян да изглежда като тези, които са виждали в чужбина. Въпросът е останал в нея. „Проектът за брега на река Осъм е моята голяма мечта през всичките четири мандата управление“, казва тя.

Проектът вече има осигурено финансиране. Предстои подписване на договор по Механизма за интегрирани териториални инвестиции – чрез ОП „Региони в растеж“ и ОП „Околна среда“. Целта е зона за култура, отдих, спорт и социални контакти – с традиции за плажуване и риболов, които градът е имал и е изгубил.

Стратегическата логика зад проекта е свързана директно с кадровия дефицит. В град с нулева безработица качеството на градската среда е основният инструмент за задържане на образовани млади хора. Речният бряг не е козметика – той е част от аргумента, с който Троян се конкурира с по-големите градове за специалисти.

Енергийна ефективност и мобилност

Успоредно с проекта за Осъм вървят няколко инфраструктурни линии. Енергийното обновяване обхваща Природонаучния музей в село Черни Осъм, големите училища в града и пет жилищни блока – всичко в изпълнение.

Стартира и реализацията на вертикални транспортни връзки. Троян има специфична топография – дълъг и тесен град, застроен по поречието на реката. Хоризонталното движение е натоварено, а преките връзки между различните нива на града са ограничени. Проектът цели да реши структурен трафик проблем, произтичащ от самата форма на населеното място.

Нулева безработица – предимство и проблем едновременно

Троян няма безработица. Това е конкурентно предимство, но носи и обратния проблем – критичен дефицит на кадри. Намирането на квалифицирани работници е по-трудно, отколкото намирането на работа.

Отговорът на Михайлова е стратегически: вместо да привлича бизнес с евтина работна ръка, Троян се позиционира като среда за компании, ориентирани към квалифициран труд и качество на живот на служителите. В интервюто тази посока е очертана като концепция – без конкретни инвеститори или сектори.

Какво остава нерешено

Въпреки описаните политики, пред Троян остават сериозни предизвикателства. Зависимостта от централния бюджет не е преодоляна – тя е само частично компенсирана от собствените дружества и европейското финансиране. Реалната децентрализация изисква законова промяна на национално ниво, която Троян не може да направи сам.

Оставащите 15% от канализационната мрежа без решение са конкретен технически и финансов проблем. Недостигът на кадри се задълбочава независимо от инвестициите в среда и качество на живот.

Жилищната политика за млади специалисти е може би най-ясният пример за границата на местната автономия. Михайлова предлага национална стратегия, която да даде на общините законово право да осигуряват жилища за лекари и млади кадри. При сегашното законодателство това е административна невъзможност – общините не могат легално да го правят дори когато имат ресурса. Предложението е отправено към националното ниво, не решено на местно. За разлика от регистрацията като земеделски производител – където Троян запълни законов вакуум сам – тук вакуумът изисква промяна в закона.

Троян 2034

Михайлова очертава 10-годишен хоризонт с конкретно работно заглавие: зелен, чист и жив град. Управленският модел на Троян не е един голям проект – той е съчетание от свързани решения, в което всяко звено влияе на останалите. Общинските дружества влияят върху инфраструктурата. Детското хранене и спортът влияят върху здравето и демографията. Градската среда влияе върху бизнеса и върху желанието на хората да останат.

Четвъртият мандат поставя всичко това в по-строга среда. „В първия мандат хората могат да ти простят грешки, в четвъртия – не ти ги прощават“, казва Михайлова.

Материалът е подготвен по интервю с Донка Михайлова в подкаста „Кмет Cast: 30 години в 30 минути“ на БНР.