Село Врабево – културен кръстопът между Троян, Ловеч и Севлиево
Сгушено в централната част на Предбалкана, село Врабево, част от община Троян, област Ловеч, се намира в центъра на географския триъгълник, образуван от градовете Троян, Ловеч и Севлиево. Земите му граничат със съседните села Добродан, Стефаново, Дамяново, Дебнево, както и с махалата Маргатина (Белиш). Благодарение на стратегическото си разположение и функциониралата до 2006 г. гимназия, Врабево традиционно е изпълнявало ролята на естествен център на околните населени места.
Разположено в Предбалкана, селото съчетава характеристиките на равнинен и планински релеф. Мекият умерен климат предоставя благоприятни условия за развитието на всички видове фиданки, срещани на територията на България, което го прави подходящо за селскостопанска и овощарска дейност.
Историческите корени на Врабево се проследяват до времето на въстанието на братята Асен и Петър (1185–1187 г.), според документи, съхранявани в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Смята се, че в тези земи се е провела размяна на военнопленници, като много от тях са избрали да останат и са поставили основите на бъдещото селище. Тази хипотеза се подкрепя от местността „Робово бърдо“, северно от Гяур баир, която вероятно носи името си от думата „роби“. Според езиковедски версии, селото първоначално се е наричало „Рабево“ – от „раби“, а по-късно „в“ е било добавено в резултат на сливане с предлог, образувайки сегашното „Врабево“. Свидетелства за царска и болярска дейност в района са имената на местности като Царска чешма, Царевец, Каля/Калоянова черква.
Селището се споменава в османски документи от XV век, където е записано като „Враб`уу“ (Вирабива). То е било част от каза Търново и е фигурирало в данъчна справка като тимар на Абди сарач – майстор кожар, специализиран в изработка на седларски принадлежности.
Преди и след Освобождението Врабево е административно свързано със Севлиевско. Местности като „Турските гробища“, „Долната дъбрава“, „Нановското“, „Саматева могила“ и „Барковец“ крият археологически следи от древни погребални практики, включително урново погребение в „Урум конак“.
През 60-те години на XX век селището е консолидирано покрай основното шосе. Най-старите махали са „Центъра“, „Камъка“ и „Ярлийци“, а други части включват „Горния край“, „Долния край“, „Ламбанка“ и „Кубадън“.
Преди Освобождението Врабево е населено от многобройно турско население, а след това основният облик се формира от стари български родове като: Бабастаните, Божковци, Деликъневци, Казанджиите, Нановци, Шолеците, Ярлийците и други. С времето селото приема преселници от планински села като Ново село, Острец, Зла река, Черни Осъм, Враца, Белиш, Севлиево и Троян.
