Днес Мария щеше празнува 80 години

Днес Мария Марковска щеше да навърши 80 години!
Тя почина на 8.06.2020г след тежко боледуване.
Толкова е тъжно, че  я няма! Господ пази душата ти в място изпълнено със светлина и красота!
Мария беше необикновен, вълнуващ, добър и истински човек – такива са и бяха й  стиховете  –  светли,много силни и докосващи, като нежната й душата.
За нея не може да се  говори  в минало време.
Тя, Мария, винаги ще е с нас.
 Мария, защото след себе си остави не следа, не пътека. Тя  остави  широк път, по който да вървим към винаги към нея, към нейното творчество.

Марковска е родена през 1940  година в Средногорово, възпитаник е на казанлъшкия Механотехникум. По професия е  електротехник От години живее и работи в град Априлци. Създател е на частна галерия , която подкрепя българските творци. Автор е на още седем книги с лирика. В последната -„Ветрове“, Марковска включва над 100 стиха, посветени на различни теми от живота.

Днес тя щеше празнува 80 години
Пред галерията в Априлци

Мария поддържа приятелство от години с хората от Троян покрай честите пътувания на жените туристки в Троянския Балкан. Вдъхновена от историята на град Априлци, се интересува живо и от миналото на планинското градче, създава и галерия, в която излагат своите произведения местните майстори. Авторка е на публикации в централния печат, в литературни сборници и на три стихосбирки: „Залутани стъпки”, „По нишките на моя сън” и „Сенките на залеза”. Член е и на дружеството на троянските писатели и на Съюза на свободните писатели. Вечерта бе организирана съвместно от ТД“Орлово гнездо“ и библиотека „Искра“.

Според Мария Марковска, откриват се много общи черти между двете богати на история градчета – Априлци и Казанлък. Една от тях са усилията на местните власти да развиват и популяризират туристическите дейности.

Представянето на последните творби на авторката премина на фона на изложба от бродерии, измайсторени от Стефка Братоева, член на клуба на жените „Орлица“.

Днес тя щеше празнува 80 години
С голямата Стоянка Мутафова

 

Мария не може да се забрави!
Светъл път, Мария и поклон!!!
Последното стихотворение на Мария, написано на 9-ти май т.г.
Поредна болка като тъмен облак пропълзя към мен и ме обгърна
Да избягам беше невъзможно
Просто трябваше да я прегърна.
Болката и аз –  стоим във мрака.
Остави ме  –  моля и се тихо
Тя мълчи, притиска ме и чака
Много дълго ще е тук във мене.
Всяка нощ със ледените длани
Ще държи сърцето ми
Присвито – ще брои зарасналите рани.
После бавно бавно ще слее с другите ми болки – преди нея
Щом така си отредил о,
Боже, дай ми сила с болки да живея!
Back to top button