Една любов ще отбележи 50 години

Климентина и Марин Георгиеви от с. Дъбен ще отбележат златна сватба.

Срещата става преди повече от 5 десетилетия в Тетевен. Климентина е от с. Дъбен, но в Тетевен учи в Техникума по горското стопанство. Там се срещат с Марин, който е чист тетевенец, както казва съпругата му. „От центъра на Тетевен, съм го довела да живее в Дъбен“, подчертава Климентина. Марин пет пъти ходи до с. Дъбен, за да иска ръката на Климентина от нейните родители. Накрая те склонили и Климентина и Марин са вече 5 десетилетия заедно.
Правим интервюто с тях месец преди да отбележат своя златен юбилей.

Свилена Гражданска: Благодаря, че ми предоставихте възможността да поговорим с Вас преди да отпразнувате своята златна сватба. Но да се върнем в началото – как започна Вашата любов?

Климентина: Ами, как се случи. Аз учех в Техникума по горско стопанство в Тетевен, а той..

Марин: Бях си дошъл отпуска от войнуклъка

Климентина: Запознахме се и се оженихме.
С какво те спечели?

Климентина: Откъде да знам с какво ме е спечилил… Той да каже. Може би, защото бях малко по-шантава и по-глупава.

Марин: Най-важното е, че си имаме доверие толкова години и се уважаваме. Това е най-важното.

Какво помните от първата среща?

Марин: Беше изненада. И двамата бяхме млади. Ходихме на заведение, тогава нямаше толкова много. И от този момент започнахме да се срещаме всяка вечер.

Кой Ви е най-любимият спомен от тези 50 години?

Климентина: Раждането на децата – момче и момиче. Синът е 1972 г., а дъщерята – 1974 г., единият е през месец септември, а другият – през август.

Как определяте тези 5 десетилетия съвместен живот?

Климентина: Е как са – добре. Е има и трудности, както и хубави моменти, по малко от всичко. Но да живеем 50 години заедно значи, че се разбираме, караме и обичаме и т.н.

Какъв е вашият съвет към младите, които напоследък не се бракуват толкова?

Климентина: Първото, което е те не се женят, защото животът така им го поднесе. Много е труден животът, доста е натоварен. Някога, ако не се ожениш и навършиш определени години, започваше да се удържа ергенски данък. Ти щеш, не щеш трябва да се обвържеш с някого да живееш и да създаваш семейство.

Сега няма такова нещо.

Марин: Някога държавата помагаше на младите семейства, даваше по-леки заеми…

Климентина: Апартаменти на изплащане с по-дълъг срок за това. Сега младите брака толкова не ги интересува, за жалост и да гледат деца някои.

Какъв е съветът Ви към младите?

Климентина и Марин: Да си вярват едни на други.

Марин: Без да си вярват нищо не става.

Климентина: Любов, обич и разбирателство това е важното. Никой не е идеален, всеки може да сгреши, независимо дали е мъжът или жената, но всеки може да сгреши. Трябва да се прощава. Най-важното е да можете да си прощавате един на друг.

Кой повече слуша от Вас двамата?

Марин: Аз.

Климентина: Ето, веднага си каза.

Значи жената управлява къщата…

Климентина: Не управлявлявам, но се опитва да се налага.

Той помага ли в домакинството?

Климентина: Много. За това няма грешка. И в домакинството и всичко заедно, което правим дали в градината, някога садихме царевица, жито, много неща, и бяхме все заедно. За да достигнем тези години до тук, значи сме се разбирили и слушали. Аз като започна да викам, той бяга настрани, защото иначе трябва да викам повече, а така премълчава. Той излиза навънка и всичко минава по мед и масло.

Много бързо ви минава.

Климентина: Охо, за половин час кибрит, а след това ни лук ял, ни лук мирисал.

Разкажете ми някоя интересна история от Вашата младост.

Климентина: Не знам.

Марин: Бая скоро беше …

Климентина: Тогава нямаше много ходене нагоре – надолу, по-скромно го карахме. Като се оженихме аз започнах работа в завод „Елпром Тетевен“, после той. След това той стана военен, аз продължих да работя. Децата започнаха да учат, трябваше да се занимаваме с тях. Ходили сме по почивки.

Дълго време живеехме в Тетевен, като ме съкратиха дойдохме в Дъбен. Заживяхме в селото, защото той беше военен в поделението в с. Торос на транспортни войски. От центъра на Тетевен, съм го довела да живее в Дъбен, а той чист тетевенец.

След един месец ще отпразнувате юбилей.

Климентина: Ако е рекъл Господ да сме живи и здрави, да отбележим 50 години ще е добре.

Марин: На 18 юли

Интервюто взе Свилена Гражданска

Главен редактор на в. „Луковитски новини“