Историята на Хачико: Символ на лоялност и вярност
На 8 март по света празнуват Международния ден на жената, но в Япония тази дата носи и тъга. На този ден през 1935 година в Токио умира Хачико – кучето, което се превръща в символ на неумираща лоялност и преданост.
Хачико е порода акита-ину и се ражда на 10 ноември 1923 година в японската префектура Акита. Първоначално е притежание на фермер, който решава да го подари на професор Хидесабуро Уено от Токийския университет. Професорът го кръщава Хачико, което означава „Осмият“. Кучето бързо се привързва към стопанина си и го следва навсякъде, включително до гара Сибуя, където го изпраща всяка сутрин и посреща вечер.
На 21 май 1925 година професор Уено получава инфаркт по време на лекция и умира на място. Хачико, тогава на едва 18 месеца, не разбира случилото се и продължава да чака своя стопанин на гарата всеки ден в продължение на девет години.
Въпреки усилията на роднини и приятели да го приютят, Хачико упорито се връща на гарата. Търговци и жители на района го хранят и се възхищават на неговата вярност. Историята на кучето става известна през 1932 година, когато японски вестник публикува статия със заглавие: „Предано старо куче очаква връщането на стопанина си, умрял преди седем години.“
Тази трогателна история завладява сърцата на хора от цял свят. През 1934 година на гара Сибуя издигат бронзов паметник на Хачико, на чието откриване кучето присъства лично. Паметникът е разрушен по време на Втората световна война, но през 1948 година е възстановен и продължава да бъде символ на вярност.
Хачико умира на 8 март 1935 година от рак и паразитни червеи в сърцето. Тялото му е открито недалеч от гарата, на която той чака своя стопанин в продължение на девет години. Останките му са погребани до гроба на професор Уено на гробището Аояма в Токио.
В Япония всяка година се провежда Хачико фест в негова чест. Паметникът на гара Сибуя остава емблема на непоколебимата вярност, напомняйки на хората за силата на предаността и любовта.
