Уникална находка в Состра: Откриха римска военна диплома от II век в мащабна археологическа експедиция

През лятото на 2018 г. в района на троянското село Ломец археолози от Националния исторически музей (НИМ) направиха изключително ценна находка – фрагмент от римска военна диплома, датирана към средата на II век. Откритието бе направено в рамките на 17-та поредна археологическа експедиция в късноримската крепост Состра, ръководена от проф. д-р Иван Христов и финансирана от Община Троян. Този обект, намиращ се по трасето на древния път Ескус – Филипополис, от години привлича вниманието на историци и археолози, а последните разкопки хвърлят нова светлина върху римското военно присъствие в региона.

Археологически разкопки с дългосрочна цел

Настоящият етап от проучването е част от амбициозен план на Община Троян за разширяване на археологическите дейности в района чрез бъдещ проект с външно финансиране. Целта е обектът да бъде по-задълбочено проучен, реставриран и социализиран, като се превърне в значима туристическа атракция.

Разкопките през 2018 г. се концентрират върху сграда с условен номер 7, разположена непосредствено до южната порта на укрепения лагер. Постройката граничи с външната стена на западната фланкираща кула и се отличава с впечатляващи размери – 15 метра дължина (север-юг) и 10 метра широчина (изток-запад), заемаща обща площ от 150 квадратни метра. Оцелелите зидове достигат на места височина от цели 2 метра – рядкост за структури от този период.

Строителни характеристики и разпределение

Сградата е изградена от ломени камъни, свързани с калова спойка, което е типично за римската архитектура от този период. На база на направените археологически наблюдения тя се състои от четири помещения – две основни и две спомагателни, по-тесни пространства. Макар и частично разрушена, постройката разкрива важни данни за живота в римския кастел, както в активния му военен период, така и през по-късните етапи на използване.

Впечатляващи находки от IV-V век

Вътрешността на сградата крие множество артефакти, типични за периода от IV до V век. Сред тях се открояват фрагменти от керамични съдове, прешлени за вретено и колективна находка от медни монети, силно обгорели и стопени – очевиден резултат от пожар, който вероятно е довел до окончателното й изоставяне. Всички тези находки допринасят за по-точно датиране на периода на ползване на сградата, особено през късната античност.

Най-забележителната находка – бронзова военна диплома

Сред артефактите особено внимание привлича фрагмент от бронзова римска военна диплома, открит в повърхностния насип на едно от помещенията. Макар и непълен, този фрагмент носи ценна информация. Според анализите на водещия европейски епиграф Николай Шаранков, става дума за документ, издаден на ветеран от помощните войски на римската провинция Долна Мизия. Войникът е служил в Първа Атонска кохорта, а името на неговия командир е Елиан.

Исторически контекст на дипломата

Римските военни дипломи са били официални документи, издавани в два екземпляра при освобождаването на войници от армията – единият е предоставян на ветерана, а другият се съхранявал в държавен архив в Рим. Върху бронзовите пластини се изписвала подробна информация – името на военнослужещия, военната част, към която е принадлежал, името на императора, по чието време е издадена дипломата, както и имената на свидетелите, присъствали при освобождаването. Ветераните освен документа получавали и финансово възнаграждение – сребърна сума и плодороден земеделски парцел, което им осигурявало стабилно препитание до края на живота.

Според проф. Христов, това е първата военна диплома, свързана конкретно с Първа Атонска кохорта, докато до този момент са известни документи само за 2 Луценска и 2 Матиакска кохорти. Този факт прави откритието още по-ценно, не само за българската, но и за европейската археология.

Атонската кохорта – малко известна, но значима част от римската армия

Първа Атонска кохорта е слабо документирана военна единица. Смята се, че е формирана в началото на II век в провинция Фригия (днешна Турция). В средата на столетието вече се намира в станцията Мелта – район, локализиран в околностите на днешния град Ловеч. По-късно, през 193 г., кохортата е преместена в укрепения лагер Кабиле край едноименното село в Ямболско. Всички тези данни сочат, че частта е изпълнявала важни функции в охраната и логистиката по главните пътища на провинциите.

Функция и бъдеще на сградата № 7

Според археолозите, сградата с номер 7 първоначално е служела за нуждите на войниците, настанени в кастела Состра. В по-късен етап, през т.нар. постлагерен период (от края на IV до края на V век), тя продължава да се използва, вероятно от цивилно население. Здравите каменни зидове, достигащи 2 метра височина, сочат, че сградата е била двуетажна и е осигурявала добра защита. Масивността ѝ и стратегическото ѝ разположение подсказват, че е играла важна роля в живота на кастела.

С подкрепата на Община Троян предстои консервация на сградата и включването ѝ в туристическата инфраструктура на крепостта Состра. Този обект продължава да буди интерес сред посетителите, които това лято са изключително многобройни. Римското минало на региона все по-уверено намира мястото си в културния туризъм на България, а подобни открития правят този процес още по-вълнуващ.