Почина талисманът на Ловеч

Почина  човекът, който има много имена – бай Георги Сандокана, дядо Късметко

Почина  човекът, който има много имена – бай Георги Сандокана, дядо Късметко или просто усмихнатият старец, който поздравява всички със „Здравей, за много!“ по главната улица на Ловеч.
Някои го считат за луд, други просто му се радват, трети се гордеят с него като с талисман на града.
Ако някога сте ходили в Ловеч, през последните 30 години, няма как да не сте го
срещали. Има няколко неща, по които винаги можете да го познаете – дочените
дрехи, чадъра, който носи, независимо от сезона, бялата брада, в която може да се  отглеждат няколко храста боровинки (винаги ми е напомнял за Мъхеста брада от книгата на Ено Рауд „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“) и неизменната усмивка. И винаги поздравява всички.
В града се разказват различни „легенди“ за него. Според някои истории (най-вече цитирани във вестник („Народен глас – гласът на Ловеч“) навремето бай Георги работел в завод „Балкан“, бил един от най-уважаваните строители, а в. „Заря на комунизма“ два пъти писал за него. Човекът често помагал на други хора в строителството без да иска пари.
„Що се отнася до чадъра, който винаги е с него, никой не знае каква точно е
причината. Някои казват, че му бил подарен от голямата му любов и го носи, за да запази спомена за тази жена. Има версията, че жена му починала по време на буря и затова носи чадър със себе си.  Важното е, че човекът толкова години наред е дарявал само щастие на жителите на града. Някои са го молили да им попълни тото фиш, децата го докосват, защото сигурно и на тях им прилича на Мъхеста брада. Никой не го е виждал тъжен и злобен.

Свързани статии

Back to top button