Почина поетесата Мария Марковска

Тази нощ почина Мария Марковска, поетесата на градовете Казанлък, Априлци и Троян. Това съобщи във Фейсбук синът ѝ Росен Марковски, който е разделен между няколко изкуства – литература, музика, фотография, но на първо място той остава художник.
Марковска е родена в Средногорово, възпитаник е на казанлъшкия Механотехникум. По професия е електротехник От години живее и работи в град Априлци. Създател е на частна галерия , която подкрепя българските творци. Автор е на още седем книги с лирика. В последната -„Ветрове“, Марковска включва над 100 стиха, посветени на различни теми от живота.

Мария поддържа приятелство от години с хората от Троян, покрай честите пътувания на жените туристки в Троянския Балкан. Вдъхновена от историята на град Априлци, се интересува живо и от миналото на планинското градче, създава и галерия, в която излагат своите произведения местните майстори. Авторка е на публикации в централния печат, в литературни сборници и на три стихосбирки: „Залутани стъпки”, „По нишките на моя сън” и „Сенките на залеза”. Член е и на дружеството на троянските писатели и на Съюза на свободните писатели. Вечерта бе организирана съвместно от ТД“Орлово гнездо“ и библиотека „Искра“.

Според Мария Марковска, откриват се много общи черти между двете богати на история градчета – Априлци и Казанлък. Една от тях са усилията на местните власти да развиват и популяризират туристическите дейности.

Представянето на последните творби на авторката премина на фона на изложба от бродерии, измайсторени от Стефка Братоева, член на клуба на жените „Орлица“.

Последното стихотворение на Мария, написано на 9-ти май т.г.

Поредна болка като тъмен облак пропълзя към мен и ме обгърна
Да избягам беше невъзможно
Просто трябваше да я прегърна.
Болката и аз_ стоим във мрака.
Остави ме _ моля и се тихо
Тя мълчи, притиска ме и чака
Много дълго ще е тук във мене.
Всяка нощ със ледените длани
Ще държи сърцето ми
Присвито_ ще брои зарасналите рани.
После бавно бавно ще слее с другите ми болки – преди нея
Щом така си отредил о,
Боже, дай ми сила с болки да живея!

Обичам те, ЖИВОТ!
Ти пак ме повали, ЖИВОТ!
Отново нямам глътка въздух.
Отново съм във твоя луд въртоп…
Живот, за милост аз не моля.
Ти си безмилостен – разбрах.
Но те обичам
и това ми стига
да се изправя пак без страх!
… И ако трябва да пълзя,
и се да влача,
и да крещя,
и от безсилие да плача…
със риска никога да не успея.
Аз все така за тебе
пак ще пея…
Обичам те!
Обичам те, живот!!!
Мария Марковска, 2019 год.

Тагове
Back to top button
Close