Покритият мост в Ловеч
Покритият мост в Ловеч е емблематичен символ на града. Още през XIX век съществуват сведения за покрити мостове в града, като първите записки са направени от френския пътешественик Ами Буе през 1837-1838 г. През годините тези мостове са изпълнявали важна инфраструктурна и търговска функция, но често са били разрушавани от наводнения. След голямо наводнение през 1872 г. жителите на Ловеч се обръщат към известния майстор Кольо Фичето за изграждането на нов мост.
Мостът на Кольо Фичето
Строителството на новия мост започва през 1874 г. Мостът е дълъг 84 м, висок 7 м и широк 10 м, изграден от дъб и бук, като основата му е върху пет каменни колони. Той разполага с 64 дюкянчета и няколко еркерни конструкции, включително кафене и бръснарница. Украсен е със скулптури, символизиращи България, Русия, плодородието и подчинението на османската власт. Мостът устоява почти половин век, но през 1925 г. е унищожен от пожар.
Стоманобетонният мост на арх. Стефан Олеков
След пожара е обявен конкурс за нов мост, като проектът на арх. Стефан Олеков е избран. Изграден е стоманобетонов мост с модерна за времето си технология, завършен през 1931 г. Той успешно свързва двата бряга на града и запазва идеята за покрит мост.
Съвременният мост на арх. Христо Златев
През 80-те години мостът е реконструиран, за да прилича повече на този на Кольо Фичето. Добавени са дървени дъски, меден покрив и еркерни конструкции. Преустроеният мост е открит през 1982 г.
Покритият мост днес
През 2005 г. Общинският съвет решава Покритият мост в Ловеч да бъде превърнат в „Улица на занаятите“. Идеята е търговците в магазините да предлагат изделия на българските народни занаяти, а занаятчиите да демонстрират изработката на своите творби пред посетителите. На моста работят шест занаятчийски ателиета, сред които за дърворезба, кожарски изделия, накити, художествени тъкани, плетиво и иконопис.
През 2021 г. Община Ловеч инвестира близо 102 000 лева за ремонт на известния Покрит мост над река Осъм. Ремонтите се наложиха след кражби на части от медния покрив и поради необходимостта от импрегниране на дървената обшивка.
Днес този архитектурен шедьовър на майстор Колю Фичето е символ на Ловеч. Той свързва стария и новия град, превръщайки се в романтична пътека, която органично се вплита в историята и живота на поколения ловчалии.
