Поля Цолова спечели първо място за стихотворението „България“
Учителят Поля Цолова от Луковит спечели първо място в Националния литературен конкурс „Забравеният език“
Учителката по български език и литература от Луковит, Поля Цолова, се отличи отново, като спечели първо място за поезия. Нейното стихотворение „България“ беше удостоено с най-високата оценка във второто издание на Националния литературен конкурс „Забравеният език“.
Национален литературен конкурс „Забравеният език“
Издателство „ЛитДизайн“ организира конкурса в две категории – поезия и проза. Целта на този литературен конкурс е да се допринесе за запазването на българския език и литературно наследство, като се възродят думите от нашето минало и се доведат до съвременния език.
Регламент и участници
Според регламента, творбите задължително включват думи от творчеството на патриарха на българската литература Иван Вазов, като например „нáйда“, „остáл“, „напрежен“, „кáзън“, „вѝсове“, „шептéж“, „тежкотѝя“, „зáйда“, „пору̀ха“ и „дѝвни“.
Класираните участници в конкурса получават парични награди и грамоти за приноса си към запазването и възродяването на българския език и литературно наследство.
Успехът на учителя Поля Цолова е вдъхновение за младите поети и писатели да се включат в подобни инициативи и да продължат традицията на българската литература.
Предстои публикуване на избраните произведения в сайта на издателството.
България
Във вените ми е остала
кръвта, на моите деди!
В сърцето ми блести кинжала,
пробождал български земи!
Каква бе тая казън страшна
във робство да не найдем дом?
В шептежа на клане безгласно,
деца да тичат без подслон.
Поруха свобода помете
и висовете срина в миг.
В калта пропадна и небето,
видяло смъртния дръвник…
Момите дивни, обругани,
във кръв хоро играха пак.
Момци простреляни, във рани…
На кол глава – вместо байрак.
И тежкотия ни затисна,
старици давеха се в плач.
За майчица сираче писна,
посече го един палач.
Да зайде – никой не помисли,
в душата си не беше роб.
Перущица възкръсна чиста,
Батак лежеше в собствен гроб.
Роди се Ботев! Левски тръгна
и даде себе си в курбан!
Балканът стана! Пушка гръмна!
И Шипка счупи боздуган!
Лъвът от знамето ни слезе,
изправи се достоен, горд!
България му даде клетва
и пламна робския затвор!
Гората тихо се разлисти
и пак се смееха деца.
Дочуваха се песни чисти,
за слава и за свобода!
Във вените ми е остала
напрежната, най-свята кръв!
Не може да ме спре кинжала
в сърцето си щом нося лъв!
Поля ЦОЛОВА
