Православната Църква почете Пресвета Богородица Троеручица
Православната Църква на 12 юли почете чудотворния образ на Пресвета Богородица Троеручица.
В главната църква на манастира в Троян се пази най-старата икона – светиня на манастира „Пресветая Богородица Троеручица“ – чудотворна.
Във връзка с този голям християнски празник на 11 срещу 12.07.2021 в съборния манастирски храм „Успение Богородично”
бе отслужено всенощно бдение, а на сутринта бе отслужена св. Божествена Литургия в чест на Пресвета Богородица.
То бе отслужено от Негово преосвещенство Величкий епископ Сионий в съслужение с йеромонах Стефан и йероманах Елисей от братството на троянския манастир и с гостуващи свещенници.
Хорът, който огласяше и на следващия ден църквата на манастира бе хорът за православно византийско пеене „Наум Охридски“ с диригент г-н д-р на богословските науки Андрей Касабов.
На сутринта бе отслужена св. Божествена Литургия в чест на Пресвета Богородица от Негово Високо преосвенщенство Ловчанския митрополит Гавриил и Величкий епископ Сионий в съслужение със свещенници от други храмове.
Иконата на Божията Майка е получила своето име през VIII век, когато във Византия бушувала иконоборческата ерес, поддържана от императора на Византия Лъв III Исавър.
По това време в Сирия живеел св.Йоан Дамаскин, висш сановник в двора на дамаския халиф. Той написал три трактата „Против порицателите на светите икони“, а с писма изпращани във Византия, св.Йоан пламенно изобличавал еретиците. Мъдрите вдъхновени писания довели до ярост императора иконоборец Лъв III, но тъй като авторът им не бил византийски поданик и сам императорът не можел да го накаже, той пратил на дамаския халиф измамно писмо и го наклеветил, че уж иска да предаде Дамаск на византийците.
Разгневен, халифът на Дамаск заповядал да отсекат дясната ръка до китката на преподобния Йоан и за назидание да я окачат на градския площад. Същият ден вечерта, когато гневът на халифа се уталожил, св.Йоан измолил от него отсечената си ръка, допрял я към китката си и паднал на колене пред иконата на Божията Майка. Той дълго се молел Пречистата Дева да излекува ръката му, писала в защита на Православието. След дългата молитва той задрямал и тогава му се явила Божията Майка, която му казала: „Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за славата Божия!“ Когато св.Йоан се събудил, видял ръката си невредима.
От благодарност за станалото чудо той поръчал да прикрепят към иконата на Божията Майка сребърно изображение на отсечената ръка. Така иконата получила названието „Троеручица“. Скоро след това свети Йоан постъпил в манастира на преп. Сава Освещени, като взел със себе си чудотворната икона на „Света Богородица Троеручица“.
Иконата се пазела в манастира до XIII век, когато по Божие внушение била дарена на св.Сава Сръбски и пренесена в Сърбия. По време на турското нашествие християните поверили опазването на иконата на самата Божия Майка, сложили я на осле, което само стигнало до Атон-Света гора и спряло пред вратите на Хилендарския манастир. Там чудотворната икона „Света Богородица Троеручица“ от св.Йоан Дамаскин била поставена в олтара на манастирския храм.
Образът на чудотворната икона на „Св. Богородица Троеручица“ бил разпространен в много православни страни. През XVII в., когато в Троянския Балкан се поселил монах българин, неизвестен по име, заедно с единствения си ученик, на път за Влахия тук дошъл атонски монах, понесъл със себе си чудотворна икона на „Св. Богородица Троеручица“.
Колкото пъти в последствие правил опити да си тръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук, а от основаването на светата обител и до днес чудотворната „Св. Богородица Троеручица“ е храмова икона на Троянския манастир.
