Римска крепост „Состра“ – древният страж по Виа Траяна
Состра – римската крепост по пътя между Мизия и Тракия
На около 12 километра северно от Троян, скрита в полите на Стара планина и в близост до село Ломец, се намира една от най-значимите археологически находки в Северна България – римският кастел Состра. Известна като една от спирките по древния римски път „Виа Траяна“, тази крепост не само е била важен военен и търговски център, но и живо свидетелство за римското присъствие на Балканите.
Името „Состра“ произлиза от старогръцки и означава „пояс“, „преграда“, което вероятно подсказва стратегическата роля на обекта като защитна и логистична точка. Крепостта е спомената дори в Пойтингеровата карта от VIII век – един от най-ценните антични документи, описващи римската пътна система.
Важна връзка между Долна Мизия и Тракия
Состра е шестата крайпътна станция по трасето на „Виа Траяна“, който е свързвал Колония Ескус (днешното село Гиген в Плевенско) с древния град Филипополис (днешен Пловдив). Така Состра се е намирала на ключовата артерия между двете римски провинции – Долна Мизия и Тракия.
Пътят е бил жизненоважен както за военни мисии, така и за търговски кервани, особено през периода I–V век след Христа, когато движението по него е било особено интензивно. Крепостта и прилежащите ѝ съоръжения са играли роля на контролен и логистичен пункт, подпомагащ преминаващите римски легиони, търговци и пътници.
Кратка история на Состра – възход, падения и възстановяване
Основаване и разцвет
Строежът на кастела започва около 147 г. по времето на император Антонин Пий. По това време тук е настанена Втора Матиакска кохорта – римско военно подразделение, което има задачата да охранява важния път и да поддържа ред в региона. Тогава започва изграждането на основните отбранителни стени и вътрешната инфраструктура на крепостта.
Готски нашествия и възстановяване
През 249 г. крепостта и прилежащото селище са нападнати и разрушени от готите. Въпреки този тежък удар, пет години по-късно – по време на управлението на император Галиен – започва нов етап на възстановяване. Тогава е разположена Втората кохорта на „възвращенците“, на която е поверена задачата да издигне източната стена на крепостта. Строителството ѝ продължава в продължение на три десетилетия, като е достигната височина от 10 метра – внушителен отбранителен рубеж, чиито останки се виждат и днес.
Последни години и окончателен край
През 378 г. Состра отново е разрушена от готите. В началото на V век крепостта загубва своя военен характер и се превръща в обиталище на цивилно население. В този период се наблюдава и процес на възстановяване на по-стари тракийски селища в региона. Около края на V век, обаче, след поредно опустошение от хуните, Состра прекратява своето съществуване като активно селище.
Археологически проучвания и възстановяване
Организираните разкопки на Состра започват още през 1979 г. под ръководството на проф. Георги Китов. В следващите години, особено след 2002 г., проучванията се активизират под ръководството на доц. д-р Иван Христов – зам.-директор на Националния исторически музей. Със съдействието на Община Троян, Музея на занаятите и Ротари клуб – Троян, комплексът започва да придобива своята днешна форма чрез реставрации и експозиции.
Екипите, включващи имената на археолози като Тотьо Тотевски и доц. д-р Сергей Торбатов, разкриват значителни структури: части от военния лагер, сгради от цивилното селище, раннохристиянска базилика, керамична пещ, светилище на тракийския конник, пътна станция и други.
Открития и музейна експозиция
Сред най-ценните находки са сребърни монети, глинени съдове, накити и артефакти, които дават представа за ежедневието на обитателите на Состра. Част от тези експонати могат да бъдат разгледани в Музея на занаятите в Троян, който е ключов партньор в опазването на културното наследство на региона.
Раннохристиянска базилика и църквата при „Гергьова черква“
На около километър южно от крепостта, в местността „Гергьова черква“, археолозите откриват останки от късноантична еднокорабна християнска църква. Построена през IV–V век, тя вероятно е използвана до началото на Средновековието. За съжаление, обектът е бил подложен на сериозно иманярско разграбване през 1999 г., което е нанесло трайни щети върху структурата.
Состра днес – достъп и туристическа информация
Состра е лесно достъпна дестинация за любителите на културния туризъм. До обекта е изграден път и има обособен паркинг. В близост се намират ЖП и автобусна спирка, което улеснява посещението от близки населени места. Входни такси към момента не се заплащат, а макар че няма екскурзоводски услуги на място, информационните табели и добрата инфраструктура дават възможност за самостоятелно разглеждане.
Состра е жив паметник на римската инженерна мисъл, военна организация и културно влияние върху днешните български земи. От скромен военен пост по „Виа Траяна“, крепостта се превръща в център на цивилизация, която устоява векове на нашествия и трансформации. Днес тя предлага на посетителите не просто разходка из миналото, а среща с хилядолетна история, вплетена в пейзажа на Троянския Балкан.
