Вода на хартия: как държавата „решава“ безводието по документи

Какво попита гражданско сдружение за водата в Ловешка и Плевенска област и какво отговори държавата?

В края на 2025 г. Минчо Копрински, представляващ сдружение „Гласът на Балкана“, подава заявление за достъп до обществена информация до Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В него се поставят конкретни и напълно практични въпроси, свързани с водоснабдителната система „Черни Осъм“, от която зависят хиляди жители в Ловешка и Плевенска област:

1. Предвидено ли е в следващите дванадесет месеца да бъде извършен ремонт и рехабилитация на магистрален водопровод и три водохващания от водоснабдителна система „Черни Осъм“?
2. В случай че има изготвени документи (програми, планове, решения), да бъдат предоставени копия.
3. Какъв е предвиденият бюджет за тези дейности (ако има предвидени такива)?
4. Какви са планираните срокове за започване и завършване на ремонтните работи?
5. Кои са отговорните звена и структури в рамките на МРРБ или други институции, които ще реализират дейностите?
6. Ако има сключени договори или процедури по обществени поръчки, да бъдат предоставени копия или линкове към тях.

Накратко: въпроси за действия, срокове, пари и отговорност.

Министерството признава проблема с водата, но реалните решения се отлагат с години

Документ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, издаден по Закона за достъп до обществена информация, хвърля светлина върху състоянието на водоснабдителната система „Черни Осъм“. На пръв поглед институциите отговарят. При по-внимателен прочит обаче става ясно, че реалното решаване на проблема е изместено далеч във времето, а отговорността е размита между няколко структури.

Кой отговаря за водата? Ясен отговор няма

По първите въпроси министерството изброява кои ВиК дружества стопанисват различните участъци от системата „Черни Осъм“. Това обаче не дава отговор на най-важния въпрос – кой носи отговорност за поддръжката, авариите и качеството на водата.

Вместо конкретика, заявлението е препратено към „Български ВиК холдинг“. Така гражданите остават в обичайната ситуация – институциите си прехвърлят топката, а проблемът остава.

Проблемът е признат, решението – отложено

В решението ясно се признава, че Ловеч, Плевен и Троян страдат от сериозен недостиг и лошо качество на питейната вода. Вместо спешни мерки обаче, министерството посочва бъдещи инвестиционни намерения, включени в управленска програма и държавния бюджет.

Проектът за водоснабдителната система „Черни Осъм“ е обявен като „резервен стратегически“, с индикативно финансиране от 1,3 млн. лв. за 2025 г. и срок за реализация до 2038 година. За хората, които живеят на воден режим днес, това означава едно – още години чакане.

Пари има, но само на теория

Посоченото финансиране покрива единствено начални дейности – прединвестиционни проучвания.

Няма яснота:

• кога ще започне реалното строителство;
• какъв е общият бюджет;
• какво ще се случи, ако проектът остане „резервен“.

Обществената поръчка за проучване е все още в ход, което означава, че реални строителни дейности не се очакват скоро.

Много институции, нула отговорност

Министерство, ВиК дружества, ВиК холдинг, държавен бюджет – всички са споменати. Никъде обаче не се казва кой е отговорен днес за това дали от чешмите тече чиста и достатъчна вода. Това не е просто административен пропуск. Това е модел, който позволява проблемите да се признават, без някой да поеме реална отговорност или ангажимент със срок.

Заключение

Решението по ЗДОИ показва как държавата „работи“:

• информация се предоставя;
• проблемът се признава;
• решенията се планират далеч напред;
• гражданите остават с празни обещания.

Докато институциите планират до 2038 година, хиляди хора в Ловеч, Плевен и Троян продължават да живеят без сигурен достъп до питейна вода.

И това е най-ясният отговор, който документът дава.

Редакторска бележка
Материалът е изготвен въз основа на заявление за достъп до обществена информация, подадено от Минчо Копрински, представляващ сдружение „Гласът на Балкана“, и официален отговор на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Пълните текстове на документите са публикувани без съкращения по-долу.