
76 години от разрушителната бомбадировка над София
На десети януари 1944 година, София преживява най-ужасното денонощие в историята си.
Десет месеца след като България се присъединява към оста Берлин, Рим и Токио, Народното събрания обявява война на Великобритания и Съединените Американски щати. Това е един символичен акт, а не намерения и подготовка за водене на конкретни военни действия. От началото на войната, срещу британски или американски войник не е изстрелян нито един куршум, но този факт се оказва без значение за Лондон и Вашингтон. През август 1943г. след огромен натиск от Чърчил, Рузвелт се съгласява за операция „Приливна вълна“. Целта на операцията е с методичен терор от бомбардировки България и Румъния да капитулират. Над териториите на двете държави започват системни въздушни нападения. От 17 ноември 1943 до 17 април 1944 година София е подложена на 11 въздушни нападения. На 10 януари 1944г. в 12:30 часа е първата атака. Столицата на България е атакувана от 170 бомбардировача и 100 изтребителя. Срещу тях противовъздушната отбрана на София изпраща 39 прихващача. Съотношението на силите е 7 към 1 в полза на нападателите. Над българската столица американците и англичаните образуват бомбен килим с ширина два километра. Българските и германските летци защитават самоотвержено града. След края на атаката равносметката е поразителна. България е загубила само 1 самолет срещу 31 свалени американски бомбардировачи.
София е унищожена. Разрушени къщи и разорани улици, димящи пожари и развалини, унищожени са електрическата мрежа и водопровода, студ , изплашени до смърт жени и деца, които плахо се завръщат към домовете си. Хората търсят изчезналите си близки или топло място, където да се приютят в студената януарска нощ, когато изведнъж, неочаквано за всички и без предупреждение от сирените, се чуват артилерийски изстрели и в същото време над главите им прелитат 80 британски самолета и отново падат бомби. Целият град е осветен от пуснатите с парашути, бавно падащи лампиони и пожари. Всеки се прикрива, където го е заварила бомбардировката. Противовъздушната отбрана няма самолети за нощен бой. Така само за 45 минути настъпва истински ад под небето. За едно денонощие над жилищните квартали и центъра на София са изсипани 1800 бомби с обща тежест от 450 тона смъртоносен товар. Стотици жилищни сгради са унищожени, включително Народното събрание на България, Министерство на Вътрешните Работи, БеНеБе, Народният театър, Българската академия на Науките. Англо-американските бомби са пуснати над цивилни обекти, а не върху военно-стратегически. Убити са 750 цивилни граждани и още толкова са ранени, повечето жени и деца. По радио БиБиСи британския премиер Чърчил цинично заявява: След като нашето лекарство върши толкова добра работа нека българите получават допълнителни дози от него. Пораженията и жертвите със сигурност са щели да бъдат катастрофални, ако не беше родолюбието, героизма и саможертвата на българските летци – изтребители. Равносметката е 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали 4744, разрушени са 12 657 обществени и жилищни сгради.