Битката за Троянския проход: Пътят към свободата на Троян
През зимата на 1877-78 година, една от най-забележителните военни операции на руската армия по време на Руско-турската война се случва в Троянския проход. Под ръководството на генерал Карцов, този поход се отличава с отлична организация и подготовка, което го прави един от най-успешните военни действия на руската армия.
В състава на Троянския руски отряд участват и българските доброволчески чети на Цеко Петков и Георги Пулевски, чиито сили достигат до 1000 бойци. Основният тилов център на подготовката е Троянският манастир, където игуменът архимандрит Макарий играе ключова роля. Местното население също има значителен принос, като осигурява храна, волове, шейни и въжета за изтегляне на оръдията.
Температурите по време на операцията са изключително ниски, достигайки до -20°C, а теренът е стръмен и покрит със снежни преспи, високи до 3-4 метра. Битката за Троянския проход започва на 3 януари и продължава пет дни. На 5 януари войските успяват да достигнат билото, а на 7 януари в 1.00 часа сутринта звучи победното „Ура“ и знамето на втория батальон се развява на най-високата точка на прохода Орлово гнездо. Това събитие бележи освобождението на Троян.
Генерал Карцов съобщава на главното командване за успеха на операцията, като подчертава, че загубите са минимални – 26 убити, 63 ранени, 8 изчезнали и 48 измръзнали. Тази победа остава в историята като едно от най-значимите постижения на руската армия и символ на борбата за свобода на троянците.
