Археолози откриха основи на пореден римски хан край крепостта Состра

Основи на пореден римски хан откриха археолози от НИМ и НАИМ при БАН в землището на с. Ломец, Троянско, близо до римската крепост Состра, съобщават от Община Троян. Геофизичното проучване е проведено в края на септември 2026 г. под ръководството на проф. д-р Иван Христов от Националния исторически музей.

Проучването имаше за цел да установи дали в непосредствена близост до крепостта са запазени останки от сгради. Поводът са анализът на въздушни снимки от дрон и преките наблюдения на терена след оран.

В проучването участваха още д-р инж. Никола Тонков и Антон Атанасов от НАИМ при БАН, инж. Тотьо Ангелов и инж. Младен Маринов. Проучванията са финансирани от Ротари клуб Троян и Община Троян.

Как е проведено проучването

Изследователите приложиха метода на електросъпротивителното картиране – според тях изключително подходящ за регистриране на плитко разположени останки от каменна архитектура. Използвана е двуелектродна схема, известна в западната литература като „twin-probe array“.

Измерени са 1600 кв. м, формирани от четири квадрата 20х20 м. Те са ориентирани с отклонение от около 48°, за да се покрие максимално свободната от пречеща растителност площ.

Измерванията са направени с резистивиметър 4Point Light 10W на фирмата LGM-Lippmann, ФРГ. Данните са обработени с програмите Com4Point на LGM-Lippmann и Surfer на Golden Software, САЩ.

Какво показа картирането

В западната половина на проучената площ, със сравнително слаба аномалия на привидното електрическо съпротивление, е регистрирана североизточната част на сграден комплекс. В североизточния му ъгъл много добре се очертава сграда с формата на квадрат с размери около 10х10 м.

Източната външна стена на сградата продължава на юг, като се проследява още около 27 м, и очевидно излиза извън покритата площ. Същото важи за южната ѝ стена и, с по-малка степен на вероятност, за северната. И двете продължават на запад извън проучената площ.

Регистрираните стени са изградени от камък и са с дебелина от порядъка на 50–80 см.

В цялата източна половина на проучената площ е открита скалната граница на древна речна тераса. Западната ѝ граница е почти права линия с направление югоизток – северозапад.

Най-вероятно тук залягат естествени наноси с много високо съдържание на скален материал. Вероятно те са образувани от разливите на р. Осъм в периоди на екстремално пълноводие и маркират западната им граница.

Разкритите зидове от сграда или по-голям комплекс са в непосредствена близост до трасето на римския път. То минава през източната крепостна стена на кастела Состра в посока на римски мавзолей и малка крайпътна станция на юг.

Какво е била сградата

Археолозите допускат, че сградата може да се тълкува като таберна (tabernae). За разлика от преториума (praetorium) таберната не е блестяла с лукс за гостите си, но определено е била свързана с обслужването на трафика по римския път.

Терминът е засвидетелстван епиграфски в четири надписа от 61 г., открити в провинция Тракия при с. Михилци, гр. Ихтиман, с. Белозем и с. Бучино.

Надпис от времето на император Марк Аврелий (от 175 г. до 27 ноември 176 г.) е открит при станция Виамата в землището на с. Михилци, Хисарско. В него вместо таберни и преториуми изрично се споменава, че владетелят „възстановява из основи рухналите от старост стабули (stabulum)“. Според изследователите под стабули трябва да се разбират крайпътни страноприемници за всички категории пътници.

Разкритата структура е третата по рода си край кастела. Преди нея са проучени северната половина на преториум на 200 м североизточно от кастела Состра и таберна на 400 м южно от крепостта.

Според изследователите структурата вероятно е унищожена в средата на III век от готите, заедно с много други крайпътни обекти на пътя Ескус – Филипополис. Основание са керамиката на повърхността и случайно открити през годините находки.

Какво предвижда проектът за паркинга

Община Троян припомня и проекта за паркинг и посетителски център при Состра.

Отбивката от път II-35 към римския кастел Состра е проектирана в съответствие с одобрената организация на движението към действащия подробен устройствен план (ПУП). Тя започва от североизточната граница на ПИ 44241.179.105, като са спазени изискуемите радиуси на завиване. Вливането и отливането на транспортните средства е двустранно.

Имотът е с трапецовидна геометрия, която позволява пет места за автомобили и две за автобус или микробус непосредствено до тях. Предвидени са още шест места за автомобили, две от които са за хора с увреждания. След приемното паркинг пространство проектът предвижда контролиран достъп.

Настилката на приемния паркинг е от пласт трамбован трошен камък (20 см дебелина), геотекстил, пясъчна възглавница (5 см дебелина) и покритие от цепен камък на тревна фуга с плътност камък – трева 60 % – 40 %.

Местата за паркиране ще бъдат очертани от рязан камък базалт с фаска, с размер 20х30х100 см по спецификация. Бордюрите ще бъдат от рязан камък базалт с фаска, с размер 15х25х80 см по спецификация.

Зад местата е проектирано ивично озеленяване със седем дървета, успоредно на едноредното паркиране. Между него и границата на имота има пешеходна пътека от цепен камък на тревна фуга с плътност камък – трева 80 % – 20 %. Наклоните ѝ осигуряват достъпна среда за хора с увреждания до приемната сграда и до експонираните културни ценности.

Какво включва посетителският център

Сградата е по действащия ПУП-ПЗ за ПИ 44241.179.105 и по съгласувания и одобрен идеен проект. Тя е еднопространствен обем в обхвата на северното ограничително застроително петно, в указаните сервитути и с указаните устройствени параметри.

Проектираната сграда включва:

• приемно фоайе с площ от 41,25 кв. м и работни места за трима служители, които обслужват посетителите с информация и екскурзоводство. Фоайето е оразмерено за двайсетина посетители и има места за сядане и разговори, информационни и изложбени стелажи и продажба на сувенири;
• анекси към приемното пространство: тоалетни, нормирани спрямо броя на посетителите и персонала; битово помещение за служителите с индивидуални гардеробчета, място за работа и място за почивка; малък склад-архив; сектор за археолозите по време на проучванията;
• помещение за денонощна охрана от 8,92 кв. м с възможности за най-широк периметър за директно наблюдение на подхода към крепостта;
• общо складово помещение от 8,92 кв. м за поддръжка на сградата, околните пространства и терена на крепостта.

Секторът за археолозите е със зална площ 41,25 кв. м, със самостоятелна баня и тоалетна и с отделен или свързан с приемната зона вход. Пространството е мултифункционално и може да се обедини с приемното фоайе.

Според проекта обликът на сградата е изчистен и не се конкурира с характерната за мястото архитектура. Предложението е за елегантна, лека и мултифункционална сграда със съвременна визия, която „потъва“ в средата.

Как ще бъде построена сградата

Сградата е проектирана върху земни винтови анкери. Дървената конструкция е от трислойно слепена иглолистна дървесина, трупи (греди 20х20 см), монтирани една върху друга със зарязвания за сгобяването и уплътняването. Предвидени са скрити улеи за инсталации.

За фасадата се предвижда защита на дървото с техниката shou sugi ban (обгаряне) за всички външни видими части, включително обмазване със защитни продукти на маслена основа. Фасадната дограма е дървена, трислойно слепена, със стъклопакет.

Вътрешните преградни стени са с дебелина 15 см и се състоят от влагоустойчив гипсокартон 12,5 мм, монтиран двустранно на носеща дървена конструкция. Подовете са от дюшеме от иглолистна дървесина във всички сухи помещения, включително на терасата, и от гранитогрес в санитарните помещения.

Покривното покритие е от поцинкована ламарина върху покривен пакет от дървена конструкция. Таваните във фоайето и в залата за археолозите са с дъсчена обшивка, а в останалите помещения – с два слоя пожароустойчив гипсокартон, гипсова шпакловка и минерална боя.

От североизток и северозапад около сградата е проектирана пътека, която осигурява достъпна среда за хора с увреждания. Настилката ѝ е от цепен камък на тревна фуга с плътност камък – трева 80 – 20 %.

Според проекта детайлите за парково обзавеждане са изчистени и ненатрапчиви, а в археологическия парков комплекс е търсена природосъобразна атмосфера.