Севлиево отбеляза тържествено годишнината от Независимостта на България.
На 22 септември 1908 г. България сбъдва една вековна мечта – обявяването на независимостта. Този акт е ключов за достойното място на страната сред европейските държави и за нейното историческо бъдеще. Днес, 117 години по-късно, Севлиево отбеляза тържествено годишнината от Независимостта на България.
Пред паметника на Свободата венци и цветя поднесоха заместник-председатели на Общинския съвет – Севлиево, заместник-кметове на Общината, общински съветници, представители на бизнеса, културните институции, училища, политически партии и граждани.
По време на честването оркестър „Севлиево“ изпълни химни и маршове, а слово произнесе директорът на Историческия музей в града – Ивета Миленова. Тя подчерта, че „обявяването на независимостта е втората стъпка след Съединението, която води до окончателното освобождение, вдъхновява българския народ и дава нова надежда на сънародниците, останали под турска власт в Тракия и Македония“.
Миленова припомни, че след Освобождението и решенията на Берлинския конгрес България остава разделена и в политическа зависимост от Високата порта. Вътрешнополитически това ограничение се преодолява чрез Търновската конституция и Съединението през 1885 г., но във външнополитически план страната не е равнопоставена с другите държави.
През септември 1908 г. се създават благоприятни условия, които българската дипломация използва умело. Княз Фердинанд, завърнал се от Австро-Унгария, заедно с премиера Александър Малинов и министрите, на 22 септември 1908 г. в Търново провъзгласява Независимостта на България.
По време на словото бе споменат и севлиевецът Петър Пешев – брат на Стефан Пешев, министър в няколко правителства и народен представител. Книгата му „Историческите събития в живота“ е ценен мемоарен източник за политическия и обществения живот в страната и региона.
След тайни преговори между Австро-Унгария и българското правителство се постига съгласие. На 22 септември в историческата църква в Търново е отслужен молебен, след който княз Фердинанд прочита Манифеста за независимост. По-късно в Хисаря владетелят държи реч, подчертавайки, че с този акт увенчава усилията си в интерес на българския народ.
Новината е посрещната с масови митинги и празненства из цялата страна. Площадите и улиците се изпълват с хора, поздравяващи се с „честито царство“, а българските знамена се развяват навсякъде. Великите сили, неподготвени за военен сблъсък, насочват усилията си към дипломатическо уреждане. През пролетта на 1909 г. европейските правителства официално признават България за независимо царство.
