150 години Априлско въстание – цената на българската свобода
На 20 април 2026 г. се навършват 150 години от Априлското въстание. Точно преди век и половина в Копривщица пуква първата пушка на надигането, което обхваща цяла България. Въстанието струва 30 000 живота, а Ловешко вижда гибелта на двама от водачите му – в Тетевенския и Троянския балкан.
150 години от първия изстрел
Днес се навършват 150 години от Априлското въстание. На 20 април 1876 г. в Копривщица пуква първата пушка. Надигането обхваща цяла България и отнема 30 000 живота. В Ловешка област остават две паметни места – Тетевенският балкан край Рибарица и Троянският балкан.
Пътят към въстанието
В края на 1875 г. Гюргево става идеологически център на бъдещата революция. В своята „казарма“ народните водачи превръщат идеите в план за действие. Апостолите поемат към родните земи, за да застанат начело на съпротивата. Левски определя управлението на Османската империя като „деспотско-тиранска система“.
В средата на април 1876 г. в местността Оборище се провежда първото Българско народно събрание. То определя 1 май за дата на всенародното надигане. Предателството обаче ускорява хода на историята.
Апостолите и водачите
На 20 април 1876 г. Тодор Каблешков изпраща знаменитото „Кърваво писмо“ от Копривщица. В Панагюрище Георги Бенковски обявява преждевременното начало и повежда „Хвърковата чета“. Павел Бобеков поема отбраната на въстаническата столица. В Брацигово Васил Петлешков и поп Сокол ръководят една от най-успешните отбрани по време на въстанието.
Въстанието не избухва само в Южна България. Паметни остават действията на бунтовниците отвъд Стара планина. Сред водачите им са Цанко Дюстабанов, Бачо Киро, поп Харитон Халачев, Сидер войвода и Христо Ботев.
Зверствата и отзвукът в Европа
Зверствата в Батак, Ново село, Перущица и Бояджик стигат до цяла Европа. В църквата „Св. Архангел Михаил“ Кочо Чистеменски, Спас Гинов и Иван Тилев отнемат своя живот и този на близките си. Саможертвата шокира чуждестранната общественост. По-късно американският журналист Джанюариъс Макгахан записва:
„Нещастието е толкова голямо, че не може да се говори за него спокойно. Плачът, риданията и жалбите на нещастните жени и деца все още звучат в ушите ми.“
Голяма част от водачите намират смъртта си. Бенковски пада в засада на 12 май 1876 г. край Рибарица, на мост над река Костина. Панайот Волов се удавя на 26 май 1876 г. в река Янтра край Бяла, Русенско. В Троянския балкан залавят Тодор Каблешков, а на 16 юни 1876 г. той се самоубива в Габровския конак. Петлешков умира след изтезания с огън. Стоил войвода загива край село Бинкос, а главата му откарват в Сливен.
Ловешката следа на въстанието
Две от най-тежките страници на 1876 г. се пишат в Ловешка област. Край Рибарица, в Тетевенския балкан, загива Георги Бенковски – водачът на „Хвърковата чета“. В Троянския балкан залавят Тодор Каблешков – автора на „Кърваво писмо“. Двете места остават свързани с паметта за водачите на въстанието.
Според Захарий Стоянов, при вида на горящото Панагюрище, Бенковски изрича думите:
„Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а на Русия – нека тя заповяда!“
Макар и потушено, Априлското въстание отваря пътя към Освобождението на България.
Свързани публикации:
Материалът е публикуван в категория: История в Oblasta.com
