Издадоха нова карта „Странджа – Петрова нива“
Издадоха нова карта „Странджа – Петрова нива“ посветена на 125 години организирано Тракийско движение в България и 118 години от Илинденско-Преображенското въстание. Тя е съвместен проект на Геопан – Бургас и КартГео – Троян.
Съвременна европейска карта „Странджа – Петрова нива“ излиза от печат в края на седмицата. Тя е посветена на 125 години организирано Тракийско движение в България и 118 години от Илинденско-Преображенското въстание. Отбелязва и 10-годишнината от основаването на Българската картографска асоциация (БКА) – национален представител в Международната картографска асоциация ICA.
Двулицевата карта-дипляна описва детайлно природното и културното богатство на планината. На лицето му в мащаб 1:110 000 е изобразена българската част на Странджа, простряна на 4440 кв. км и по целесъобразност – още 1630 кв. км. от Р Турция. През картографираната територия преминава 188 км. граница между Европейския съюз и Република Турция.
В новото издание голям интерес представлява детайлната карта в М 1:40 000 на историческата местност Петрова нива. За първи път за 143 кв. км. от Странджа на картата са нанесени всички забележителности: паметници, музеи, черкви, параклиси, хотели, къщи за гости, заслони, чешми, извори, ретранслатор, мостове, археологически обекти, постройки, погледни места, вековни дървета защитени от Министерство на околната среда и водите и дори двата български флага – високо веещи се на връх Св. Илия и на историческата местност, известна и като Странджанското Оборище.
На тази територия доминират странджанските селища Стоилово, Бръшлян, Заберново и Звездец, които, при нарастващия интерес към района на вътрешна Странджа, са сред най-привлекателните туристически обекти.
Издателската инициатива на авторитетната българска картографска общност още веднъж напомня за връзката на въстанието с историческата сила на Странджа, за която в статия на Би Би Си се отбелязва: „За Странджа планина, която опасва югоизточната ни граница, се знае малко – беглото й споменаване напоследък се изчерпва с отново построените гранични съоръжения. Но нейната древна история и съвременната й значимост са с много по-широки измерения“
