Ловешка средновековна крепост

Ловешка средновековна крепост се намира в северния Предбалкан, разположена на хълма Хисарлъка, на десния бряг на река Осъм. Тя е част от укрепителната система, предназначена да пази подстъпите към столицата Търново и Троянския проход – най-краткият път между Северна и Южна България.

Най-ранното селище на хълма датира от каменно-медната епоха (V хил. пр. Хр.). На това място по-късно се оформят тракийски пластове (ІІІ–ІІ в. пр. Хр.), следвани от късноантични и ранновизантийски следи (ІV–VІ в.). В края на VІ и началото на VІІ век живота на хълма замира, като възстановителни процеси са регистрирани през ІХ–Х век.

Ловешката крепост възниква като укрепено място през Първото българско царство и продължава да бъде обитавана до ХVІІ век. През 1187 г. в подстъпите към нея е сключено примирието между братята Асен и Петър и византийския император Исак ІІ Ангел, събитие което е последвано от възстановяването на българската държава. В ХІІІ и ХІV век настъпва разцветът на средновековния град, който се утвърждава като административен, духовен и търговски център. През 1331 г. ловешкият деспот Иван Александър е избран за български цар.

Днешната крепост съчетава археологическо наследство и съвременни посетителски възможности: тя е оборудвана със специално нощно осветление, а по заявка гостите на Ловеч могат да гледат и слушат аудио-визуалните спектакли „Ловеч – звезден град”, „Историята своя тачим” и „Ловешката крепост разказва”.