Йотова обеща преди балотажа мир чрез преговори и твърда позиция в ЕС

Ивайло Тодоров 30.10.2026

30 minutes read

Президентът Илияна Йотова обеща в интервю пред Мартин Карбовски и Явор Дачков мир чрез преговори, твърда позиция на България в Европейския съюз и участие на президентската институция в бюджета преди балотажа. Тя призова гражданите да гласуват в неделя, 1 ноември, когато се изправя срещу Андрей Гюров.

Разговорът е записан в петък, 30 октомври, в 12:00 ч. в студиото на Мартин Карбовски, ден преди деня за размисъл. Освен за предстоящия вот Йотова разказа и как е научила от медиите за пътуването на тогавашния служебен премиер Гюров до Украйна, а подписаното там споразумение ѝ е пратено като снимки по Viber. Водещите я попитаха за мястото на България в Европа, войната и мира, отношенията с Русия, Черно море, енергийната сигурност и ролята на президента във вътрешната политика. Към края разговорът стана личен.

Карбовски започна с това, че в кампанията почти не е ставало дума за политика, а предстоят тревожни години. Попита я къде всъщност стои – от едната страна я упрекват, че не е достатъчно евроатлантик, а от другата я подозират в предателство към Русия и колеблива позиция за Украйна. Йотова отговори, че стои „на български позиции“ и защитава това, което България трябва да отстоява като собствен интерес.

Какво каза за балотажа в неделя

Зрител попита Йотова готова ли е открито да потърси подкрепата на избирателите на „Възраждане“ и да се съобрази с позициите им за национален суверенитет. Тя отговори: „Аз не деля хората, г-н Карбовски.“ По време на кампанията, при обиколката на страната от най-малките села до най-големите градове, идвали хора, които казвали, че ще гласуват за „Възраждане“, но приемат нейните позиции и искат те да бъдат по-остри. Затова днес им казва да премислят и да гласуват в неделя. Важното е да се гласува, добави тя, и уважава избирателите на всички партии.

За снощния дебат по БНТ Йотова каза, че не е разбрала позицията на Гюров, който през цялото време „бягал“ от това да бъде ясно, че е подкрепен от политически партии: „Толкова ли се срамува от тях?“ България е парламентарна република и работи през партиите, а хората имат право на предпочитания, привързаност и идеи, които припознават в различни партии. Йотова каза, че политическата система не е отпаднала – „тя се изкривява от хора, които са в нея, а не защото е лоша“. Лично харесва парламентарната република. Водещият каза, че е по-добре един човек да поема отговорността. Йотова отговори, че никога на един човек не се дава цялата власт „където и да било по света, освен да говорим някакви американски държави“.

Към критиките, че ще бъде придатък на Румен Радев, и към опасението на хора около него, че ще се еманципира и ще разширява властта си, Йотова отговори: „Аз партийни амбиции нямам.“ Тя не е от „прелетните птици“, които сменят партиите, защото конюнктурата им го диктува или им е изгодно. С Радев са работили „изключително добре“ повече от девет години. Всеки запазвал различията си и своето мнение, но имали „златно правило“ – това, което излъчва президентската институция, да бъде общата им позиция за България.

Йотова каза, че е част от хората в БСП и не бива да си отрича миналото и биографията, защото там е срещнала „едни от най-свестните хора“, голяма част от които са създали конституцията, по която работят днес, и законите. Попитана „Вие БСП ли сте?“, тя отговори: „Отдавна не.“ Биографията ѝ е свързана с много по-широка палитра от хора, но това не означава, че не е ляв човек: „Аз пречупвам всичко през доходи, социална политика, образование, здравеопазване, бъдеще за младите хора.“ Не може един човек, защото има едни убеждения, да бъде „закопчаван“ за една партия, смята тя. В инициативния комитет са влезли хора, които на парламентарни избори гласуват за различни партии, „дойдоха заради нас“. „Какво лошо има?“, попита тя.

Водещият попита как са я „опаковали“ в образа на „социалистическа лелка от миналото“ и защо е позволила разговорът за културата и истинските ѝ убеждения да изчезне от кампанията. Йотова отговори, че не смята, че са го позволили. Според нея екипът ѝ е заложил на пътуване и срещи на живо с хората – някои ще кажат, че е била грешка и анализите ще го покажат, но за разлика от Гюров тя е „пред очите на хората последните 30 години“. По думите ѝ „те не искаха да водим дебат“ по въпросите, обсъждани в студиото, „защото са слаби, защото нямат позиции, защото се гънат“ и защото Гюров няма „дори информационен багаж“. „В желанието си за отмъщение, злоба, омраза“ него всъщност са го скрили, каза тя, а говорител на кампанията му станал Асен Василев. Между пътуванията си задавала въпроса кой е кандидатът за президент. Йотова каза, че е „такава, каквато съм“ и в студиото на Карбовски няма притворство, двоен стандарт и задна мисъл.

На въпрос как си обяснява резултата от миналата неделя и не се ли превърна президентският вот във вот срещу правителството на Румен Радев, Йотова отговори, че опитът е бил още вечерта след изборите, когато започнала атаката за сваляне на правителството. Почти нямало говорител на Гюров, който да не започва и да не свършва с тази теза. Тя обясни ниската активност с:

успокоение, защото много хора били убедени според анализите и социологията, че има голяма разлика и че „мачът е свирен“;
умора от избори и от много неща;
прекрасния ден, в който много хора дори не си били на местата.

Йотова уточни, че това са нейни наблюдения от изборния ден и не иска да генерализира – социолозите и анализаторите може би ще направят фокус групи и ще разберат. „Важното е сега в неделя да сме българи, да сме активни и да гласуваме“, каза тя.

Какъв президент ще бъде Йотова

Йотова каза, че не се нуждае от повече правомощия. „Повече правомощия искат хора, които искат повече власт“, каза тя. Президентската функция не е на „церемониал майстор“, макар че има представителност – награди, медали, ордени, акредитивни писма на посланици, както по целия свят. Президентът, според нея, чува и реагира за гражданите, които нямат достъп до медии и още по-малко до институции, и се намесва, където може, ако трябва и с публично мнение и публичен натиск. Не е като омбудсмана, защото претендира да говори за много по-голяма част от хората и за повече проблеми, не само за конкретния сигнал.

На въпрос какво конкретно ще свърши за българите като президент Йотова отговори, че веднага след изборите, по покана на френския президент, заминава за Франция. Щяла да помисли за поканата, ако не я била привлякла темата – мирът. Става дума за световен форум, на който е поканена да говори как си представяме един мирен свят: дали той е рудимент, нещо невъзможно в 21 век след първата му четвъртинка, или е „стряскаща тема за целия свят“. Миналата 2025 година е завършила с 66 въоръжени конфликта, „които нямат абсолютно никаква светлина в тунела как ще завършат“, каза Йотова. Не става въпрос само за физическото стълкновение, а за последствия за икономиката, социалната политика и стандарта на живот. Радва се, че на такъв висок форум ще може да говори за мир. „Ние сме големи длъжници на това понятие“, каза тя – и на онези, които са смятали, че е даденост и не се нуждае от говорене, и на онези, които смятат, че това е „мръсна дума“.

За бюджета Йотова каза, че е „много деликатен въпрос“. Гюров е казал, че ще бойкотира и ще наложи вето на бюджета за 2027 година, когато министерствата почти още не са знаели какво да предложат. Това според нея е „самоцелен опит за блокаж“ и саботаж на изпълнителната власт – „основният ни закон за една година“. Нейната идея е много преди бюджетът да бъде написан и внесен в Народното събрание институциите да говорят помежду си – не за цялата палитра, а където са социалната политика, доходите и състоянието на хората с увреждания. Спомена опитите за промени в ТЕЛК, които според нея „не са здравословни“ в момента: има голяма мафия, но при борбата с нея не бива да бъдат ударени и хората, които наистина страдат. Затова предлага президентската институция с експертите си да участва в тези разговори още преди да е съставена рамката на бюджета. На забележката на водещия, че така разширява правомощията си, Йотова отговори: „Разширявам ги, няма нищо лошо.“ Добави, че е готова да поеме този риск, защото предложеното минава „през цедилката“ на Народното събрание.

За вето Йотова каза, че може да е частично или цялостно и че не бива да се налага само защото не харесваш правителството или то не е „от твоите“. Тя изброи какво трябва да се прецени:

дали при събаряне на „една клечка“ от конструкцията няма да падне цялата;
дали това, което човек мисли, че ще даде резултат, ще го даде, и дали няма да се затормози процесът, защото бюджетът се връща в парламента;
дали ветото е не само заради противоконституционен текст, а и заради целесъобразността му.

Практиката показва, че при върнат бюджет дори не се прочитат мотивите: депутатите свикват заседание, слагат точка и го прегласуват, след което президентската институция „няма абсолютно никакви функции“. Остава Конституционният съд. България е живяла седем месеца с удължен бюджет, а Асен Василев и академик Денков, по нейни думи, са поискали среща и са донесли хиляди подписи, че бюджетът трябва да бъде обявен за противоконституционен и тя да не го разпише. Йотова нарече това „политически акт“, не само PR. Според нея не им харесва, „когато се развалят схемите, когато вече нямаш този достъп до властта“.

На въпрос ще върне ли „счупената конституция“ в нормалното ѝ състояние Йотова каза, че подкрепя връщането на текстовете за правомощията на служебния кабинет и за „домовата книга“. Когато трябва да обясни това на чужденец – посланик или партньор – той не може да проумее, особено като му даде за пример, че потенциален служебен министър-председател е управителят на националната банка, която вече е банка от еврозоната. „Това не е възможно“, казвал той, и Йотова му отговаряла „да, това не е възможно“, но не била оставена с избор.

Какво каза за споразумението с Украйна

Попитана дали Гюров я е уведомил за подписването, Йотова отговори: „Естествено, дума не каза.“ Според нея той е бил при нея предишната вечер, за да говорят за изборите, подготовката и организацията. На другия ден тя научила от медиите, че голяма българска делегация начело с министър-председателя е заминала с влак за Украйна.

Дълго се чудела какво споразумение са занесли за подписване. Признава, че не ѝ е хрумнало да е документ от преди две години, от 2024 година, „който на всичкото отгоре е неверен, той е остарял“.

Първото, което поискала, е да ѝ изпратят текста, за да види какво е подписано. По думите ѝ една от сътрудничките на Гюров вече на връщане от влака към България, „тъй като те го нямаха“, го снимала на телефона си и ѝ го изпратила по Viber. Йотова каза, че го пази.

Тя добави, че досега не е разказвала това, „защото това е срам за държавата“, и попита как изглеждаме пред чужди посолства, когато разговорът между институциите минава така.

Йотова каза още, че е проучила защо споразумението е стояло две години в „прашна папка“. По думите ѝ е имало опит да бъде внесено в Народното събрание, но не е било допуснато, защото са преценили, че документът не е добър. След това г-н Главчев отказал да го подпише заедно с украинската страна. „Този документ си има история“, каза тя.

Йотова възрази и на Гюров, който според водещия е казал, че в споразумението няма задължителни клаузи и че то не носи ангажименти. Тя заяви, че това не е така. В споразумението, по нейни думи, има:

неща, свързани с реакторите за Белене;
финансов ангажимент на България от няколко десетки милиона, който трябвало да бъде платен при удължен бюджет, когато „всички се чудехме откъде да има пари“;
обещание за участие в коалиция на желаещите.

Йотова каза, че споразумението обвързва държавата за 10 години напред, а е подписано от служебен министър-председател 20 дни преди изборите. Попитана дали документът е бил тайна, тя отговори, че не е: публикуван е на страницата на Министерския съвет още тогава, по тяхно изрично настояване, защото страната отново била в избори и подписът предизвикал бурна реакция.

Според нея в този период е имало действащо Народно събрание. „Ако толкова беше наистина желанието, нека да влезе в Народното събрание, нека да се чуе, нека да се гласува и тогава идете и го подпишете“, каза Йотова. Така документът щял да стане достояние на всички българи, „а не по този таен начин“.

Тя разказа още, че официалната идея за посещението в Киев е била да отиде тогавашната външна министърка г-жа Нейнски, защото имало годишнина от събитията в Буча. „Покрай всичкото това очевидно някой тайничко е решил, че може да свърши и някоя друга работа“, каза Йотова.

Попитана дали е можела да не избере Гюров за служебен премиер, тя отговори: „Кой? Нямаше кой.“ Добави, че си поема отговорността и че изборът ѝ е паднал върху него. След шеговит въпрос дали Гюров не ѝ се е примолил, Йотова отговори, че такава молба не е имало. Посрещнала е всеки от кандидатите с уважение и са говорили надълго и нашироко. За тези три месеца обаче не ѝ е хрумвало, че точно Гюров ще отиде да подпише споразумение тайно в Украйна.

Не съжалява ли за избора, Йотова каза, че не е човек, който се връща към миналото: „За мен е по-важно да не го прави повече никога.“

Защо иска България да престане да казва „да“ на всичко от Брюксел

Йотова каза, че не обича фразите „така казаха от Брюксел“ и „нашият път към Европа“. България влиза в 14-ия си век като държава в Европа, каза тя. Изчезвала е два пъти от политическата карта и се е възстановявала, а почти няма друга страна в днешния Европейски съюз с период от почти два века, в който не се споменава като суверенна. „България е България от първия момент“, каза Йотова. Тези, които повтарят подобни фрази, според нея или не осъзнават какво казват, или не харесват и не ценят историята си, или повтарят клишета „като папагали“.

България е в Европейския съюз по свой съзнателен избор, а догодина се навършват 20 години. Въпросът е как се е държала вътре и според Йотова в навечерието на годишнината „трябва да си кажем нещата с истинските имена“. България е можела да има много по-солидни позиции и да защити по-сериозно интересите си, но пречи непримирима за нея позиция – „на всичко да казваш да“. Тя не знае друга държава в съюза, в която да съществува такова понятие. „Този етикет е само за България“, каза Йотова и го отдаде на плеяда български политици, които са представлявали страната и са се съгласявали с всичко предлагано.

Нещата определено се променят, смята тя. Вижда го в новото правителство и в поведението на министър-председателя, а и в „възможността и аз да разтворя много повече ветрилото“. Европа вече не е Европа от 2007 година, каза Йотова.

Водещите я помолиха да обещае, че няма да има началници в Брюксел. Йотова отговори, че на първата молба отговорът е „да“, защото никога не е имала такова поведение, и то е документирано. По думите ѝ няма случай в нейната позиция в Европейския парламент през 10-те години, в който думата България да не съществува, независимо дали е ставало дума за миграция или за социални политики. Там никога не е имала началници, добави тя. Ако имала, не би направила самостоятелния си доклад за Черно море и не би го защитила с огромно мнозинство – при „много по-позитивна картина тогава“, защото никой не е предполагал какво ще се случи днес.

Началници от Брюксел според нея не са институциите и техните ръководства, а генералните дирекции – хора, които никой не е избирал, а са назначени и представят политики. После те трябва да бъдат „политически облечени“. Йотова каза, че балансът е тънък и не е в полза на политическите решения, когато бюрократичната система налага на политиците да вземат решение.

Като човек, работил 10 години в Брюксел, Йотова каза, че има порочен начин, по който се избират еврокомисарите. Всяко правителство избира свой представител за комисар, след което на предложения от държавата член се определя портфолио – „не е какъв специалист е, а му се дава портфолио“. Еврокомисарят по секторни политики трябва да е професионалист преди всичко, а може да е ляв или десен според правителството. Когато не успеят да сглобят „пъзела“ от секторните политики, ресорите се прехвърлят от един към друг, всеки комисар е натоварен с допълнителни функции и в колегията настава разнобой. Все по-трудно се вземат решения, каза Йотова.

Тя се определи като за „повече Европа и по-добра Европа“, но не за повече бюрокрация. Йотова поиска три неща:

да се обявят ресорите и всяка държава да търси подходящия човек, който може и да не е от управляващата партия, но отива с други функции;
да намалее бюрокрацията и непрекъснатото разрастване и делегиране на политически правомощия, а не само на експертни;
да се определят основните приоритети на общото европейско семейство, а не да се решават всички национални и всички европейски политики. Според нея това създава дисбаланс – за някои политики има много подробни решения, а липсват други, за които актуалността изисква спешни решения.

Йотова припомни, че преди години председателят на Европейската комисия е трябвало да се избира с общоевропейски избори, но това не се е случило – „дори в това отношение не си удържаме на думата“.

На въпрос докъде е границата между общата европейска политика и националния суверенитет Йотова каза, че иска да се отиде повече към суверенитета. Мантрата, че България е делегирала част от суверенитета си, не е точно вярна, смята тя. Суверенитетът обикновено се свързва със сигурността, отбраната и външната политика, а в тези три посоки европейското законодателство е достатъчно хлабаво и почти няма обвързващи текстове. По думите ѝ договорът е слаб, като всеки компромисен документ, след като е пропаднала Европейската конституция. „Суверенитет е и икономика, суверенитет е и технологии. Всичко е суверенитет“, каза Йотова.

Йотова предупреди да не се „елементаризират“ причините за кризите. Много кризи са се стекли в Европа, без тя да е участник, каза тя, и даде пример със срива на финансовите пазари, от който косвено пострадала и Гърция, макар че според нея гърците също имат голяма вина. За миграцията попита дали това е била европейска причина, или Европа изобщо не е участвала в тези политики. Водещият каза, че са могли да се справят, но Меркел отворила границите. Йотова добави, че дотогава Европейският съюз не е изработил никаква политика по въпроса.

По въпроса за миграцията Йотова каза, че след 2014 година, „в окото на бурята“ след сирийските събития, в Европейския съюз е решено, че спешно трябва ново законодателство. „Спешното от 2014 се роди преди година и половина“, каза тя и добави, че става дума за целия пакт. Дъблинското споразумение е друга голяма „тегоба“ за страните от външната граница на Европейския съюз, защото те имат задължения за първи прием и за връщане. Същата сутрин тя разговаряла с колеги от Европейския парламент и ги попитала може ли да се изработва спешна политика 12 години. Накрая се изработва нещо, което почти няма европейско правителство да го приеме, но въпросът продължава да стои.

Водещият попита критикува ли европейските лидери за миграцията и кризата с Украйна, или смята, че всичко е дошло отвън. Йотова отговори: „Не, не е дошло отвън.“ Има кризи отвън, но и нерешителност и грешни политики вътре, каза тя, като посочи ръководствата на институциите и правителствата. На въпрос за регистрирането на неправителствените организации у нас тя каза, че никой не бива да бъде забраняван, но в цивилизована страна, която работи с правила, „трябва да има регистри, трябва да има регистрации“.

Какво предлага за мира и за Русия

Йотова каза, че не вижда предателство в отношението си към Русия. „Смятам, че тази развихрила се русофобия в нашето общество е път за никъде“, заяви тя. Русия е голям геополитически фактор и страна в центъра на Европа. Тя попита как си представят бъдещето тези, които искат дори руският език да бъде забранен, как изглеждаме като европейци след войната в Украйна и как изглежда собствената ни сигурност.

Когато се говори за временно примирие и временно споразумение, според нея е нужно споразумение и „картина за траен мир в цяла Европа“. За оценката си за войната Йотова каза, че разговорът е по-дълъг и че тя „не започна 22-ра година, започна много по-рано“.

На въпрос враг ли е Русия на България, зададен от зрители, Йотова отговори: „В никакъв случай.“ Русия е част от историята ни и тя се надява, че ще бъде основен фактор в следващата архитектура на сигурност за цяла Европа, включително и за България. Водещият я попита какво би станало, ако Народното събрание реши България да изпраща хора и техника във връзка с членството в НАТО или да обявява война. Йотова отговори, че такова решение няма, и поиска да бъдат „коректни“. Добави, че все още не са извървели този път и че е отговорност на всички това „никога да не се случи“.

На въпрос на зрител, представил се като Иван Иванов, Йотова каза, че позицията ѝ е силна и категорична. Тя попита какво искат тези, които изповядват антируски радикализъм – да обявим война на Русия, да я изтрием от географската карта, да изтрием собствената си история. „Нашето предложение е ясно: Мир чрез преговори“, каза Йотова. Тя е привърженик на малките стъпки, които според нея са по-ефективни от гледна точка на българския интерес.

Йотова предупреди срещу политиката на война до изтощение. Опонентите ѝ, които защитават тезата за война на изтощение, според нея нямат идея как да бъде спрян конфликтът. От едната страна са Украйна и съюзниците ѝ със средства, оръжия и различни системи – антибалистични, антиракетни, антидронови. От другата е Русия със собствен потенциал. Въпросът е кой по-бързо ще го изчерпи, като се наливат огромни ресурси и в двете посоки. Който се изтощи пръв, ще седне на масата за преговори със слабите позиции. „От цялото това уравнение най-много сме изтощени ние“, каза тя.

Тя определи НАТО като отбранителен, а не като нападателен съюз и каза, че стигаме до голямата тема – с какво разполагаме, за да се отбраняваме. Попитана има ли в България „военолюбци“, отговори: „Определено има.“ По думите ѝ нападките към нея, че не е достатъчно ясна, категорична и решителна за атаките срещу кораби в изключителната икономическа зона, идват от такива хора.

Критикуващите я използват атаките в Черно море, за да я накарат да говори срещу Русия, според Йотова. Тя каза, че за разлика от политическите позиции и партийните идеологеми е действащ държавен глава и знае цената на всяка своя дума. Това влече след себе си дипломатически процеси и сфери на влияние, а ако няма доказателства – „олекване на българската позиция“. Нейната позиция, в рамките на стратегическото партньорство и на международната сцена, била в обратна посока: „Не можеш да седнеш на масата на преговори, когато си служиш само с квалификации и ултиматуми.“ На въпроса на водещия има ли нейният опонент тази грамотност Йотова отговори: „Аз съм в ситуация, в която не давам лични квалификации.“

Водещият каза, че у нас има „спонтанна четиригодишна украйнофилия“, в която според него работят чужди разузнавания. Йотова отговори, че според нея работят всякакви разузнавания, „не само на двете държави“. На този фон нихилизмът към българските служби за сигурност е изключително опасен и тя не би съветвала никого да го подклажда, каза Йотова. „Хората си вършат много добре работата“, добави тя като човек, на когото службите са били отнети, и по думите ѝ много от решенията, които се вземат, са резултат от тяхната работа. Работят „много интелигентни, свестни хора, много сериозни родолюбци“.

Украйнофилията е предизвикана до голяма степен и от „тежка русофобия“, каза Йотова. Според нея разделението между изтока и запада е „много съзнателно подклаждано“ и между хората не съществува, а някои български политици, особено в десния сектор, „от това се хранят“. Тя подчерта, че през цялата си биография работи с българските хора.

Към Европа Йотова каза, че през последната година европейските институции, особено Комисията, колебливо и много дискретно са започнали да говорят за мир. Дотогава наративът бил „мир чрез сила“ с акцент върху втората част. Тази рестриктивна позиция според нея не е спряла. На последната среща на върха европейските институции почти са взели решение за допълнителни 70 милиарда за Украйна, но са срещнали съпротивата на много държави членки и въпросът е отложен – „отложен, но не отменен“.

Тя подкрепи казаното от министър-председателя Румен Радев, че България няма да участва в допълнителната субсидия. Йотова уточни, че става дума за заеми, които един ден може да се върнат или не, и как ще тежат на децата ни, „това е съвършено друга тема“.

Резервите на европейските институции срещат друг подход на европейски лидери, каза тя. Йотова е работила дълги години с Александър Стуб от Финландия. Не познава министър-председателя на Норвегия, но според нея Финландия и Норвегия първи са отворили дипломатически канал с президента на Русия. На въпроса на водещия дали България не е трябвало да направи същото Йотова отговори, че изборите са попречили темата да се развие сериозно у нас, и обеща да обясни защо е трябвало и защо още не е късно. Финландия винаги е била неутрална и е влязла в НАТО заради войната в Украйна, а ръководството ѝ е убедено, че със стратегията и тактиката до този момент нищо няма да се получи. Конфликтът се разширява все повече, каза Йотова. Въпреки опитите на световни медии да изкривят този разговор, министър-председателят на Норвегия е трябвало да го обяснява. Това според нея може да изглежда малка стъпка, но е необходима и е знак към останалите.

Йотова каза, че г-жа Мелони има друго предложение – да се определят посредници от името на целия Европейски съюз. Според нея в съюза има две крайни групи. Едните не желаят по никакъв начин разговори – основно прибалтийските страни и донякъде Полша, която е станала по-умерена. Йотова каза, че това е донякъде разбираемо: „Има много история в това.“ Има и лидери, които гледат по-различно на края на войната, защото виждат какво става в собствените им държави – „бунтове на гневните хора“. Във Франция те тръгнали от образованието, но не само от него. Предстоят и избори в много от тези страни. Според Йотова сега са „на пътека“ – или ще продължат в посоката към край на „касапницата“, или последствията ще са още по-тежки.

Водещият я попита дали мирът не се разбира като отстъпление пред „лошите“. Йотова отговори, че не е отстъпление, и цитира изказване на руския президент Путин – „дано да са го предали вярно“. Според думите, които тя му приписва, Путин казва, че:

Русия е готова за преговори;
никога няма да напада Европа и никога не е имал такова намерение;
войната ще бъде кратка и различна, ако се стигне до нея между Русия и Европа, и няма да има печеливши.

Тя каза, че не иска да „трансформира“ това през себе си. Попита каква е отговорността на нейното поколение и дали един ден децата няма да ги попитат къде са били и какво са направили. „Тук дори не говорим за конвенционална война на един фронт“, каза тя – със съвременните средства за убиване, дроновете, страдат най-вече невинни хора и войната има „съвършено друг характер“.

Какво предлага за сигурността в Черно море

Йотова каза, че продължава да настоява за споразумение и гаранции за сигурност за Черно море. Около морето има шест държави – Румъния, България, Турция, Грузия, Украйна и Русия. Това означава и разговори с Русия, защото в Европа досега са я изключвали от разговорите, каза тя. Попита кой дипломат смята, че такива гаранции могат да има без една от тези страни, включително Русия.

Между шестте държави няма нито един обвързващ документ, каза Йотова, „колкото и миролюбива зона да е било Черно море“. Изключение е Букурещката конвенция от 1992 година, която в по-мирни времена регламентира отговорността за опазването на екологията и има „съвсем друг профил“. Освен нея има само стратегията за Черно море на Европейския съюз от тази пролет – „не е лош документ“, но все още „в зародиш“, без статут. Хубаво е, че са решени два центъра за координация и наблюдение – във Варна и в Констанца, но друго няма, каза тя, и затова трябва да се настоява за форум.

Форумът идва естествено, след дипломатическия демарш на България, атаките срещу корабите и срещата на министрите на отбраната на Румъния, Турция и България, каза Йотова. Форматът на трите държави вече е направен, а сега трябвало да се стигне и до другите, защото нещата са „превратно представени“, сякаш атаките са само в българската част. Според нея „цялото море ври и кипи“, защото на отсрещния бряг също има потопени кораби, а Черно море е затворен басейн. В разговора е прозвучало, че атакуваните кораби са около 300, част от тях на дъното, и че никой не знае какво е имало в тях.

Йотова каза, че никога не е смятала, че „Монтрьо“ може да бъде елиминирано, защото зад него стои голяма държава като Турция. Към тези, които мислят друго, призова за „малко повече грамотност и просветност“ и добави: „И като не знаеш нещо, прочети.“ Водещият каза, че опонентите ѝ могат да поискат споразумението от Монтрьо да престане да действа и в Черно море да влязат самолетоносачи. Според него има хора, които чакат това.

Какво ще прави за енергията и топлоцентралите

Йотова каза, че през януари следващата година трябва окончателно да бъдат прекъснати доставките на руски газ. Напомни, че в момента най-големите купувачи на руски газ са две страни от Западна Европа, защото бързо пълнят хранилищата си при остър недостиг, а цените растат „главоломно“. Тя каза, че бунтовете във Франция са на гневни хора, които страдат от недоимък, защото „онзи стандарт на онази луксозна Европа“, която познавахме само преди 20 години, вече не съществува. Като европейски граждани сме между два тежки конфликта – Близкия изток и войната в Украйна, а последствията са катастрофални.

Според нея след 2014 година и след Крим Европа е започнала да налага санкции, но не е помислила за собствената си инфраструктура. Добре е да има терминали за втечнен газ и хранилища, но как газът стига до всяка европейска столица – до 2022 година почти нищо не е било направено. Когато станала „катастрофата“ със „Северен поток“, изведнъж се оказало… – и водещият я прекъсна с въпроса защо казва „катастрофа“. Йотова отговори: „Наречете го терористичен акт.“ Водещият каза, че преди две седмици в Германия е започнал съдебният процес срещу извършителите.

Последствията от конфликтите „удрят всеки в джоба, в светлината, в топлото“, каза Йотова, и показват безпомощност на европейските институции. Тя не може да приеме единственият съвет в тази криза да е „правете икономии“ и да се чака какво ще стане със зелената енергия, която според нея не може да компенсира загубата. „Това го казват всички анализатори“, каза Йотова.

Тя каза, че познава проекта за следващия финансов период на Европейския съюз и е категорично против да остане в този си вид. България трябва да изрази „изключително несъгласие“ и да поиска буквално да бъде изтрит записът за новия начин на търговия с емисиите, защото топлоцентралите трябва да бъдат запазени „на всяка цена“. Знае, че има регламенти и срокове – мисли, че до 2038 година последно, но според нея:

България трябва да се пребори срокът да изчезне, като лобира – това е работа на Министерския съвет, но и нейна;
търговията с емисии да бъде облекчена, а ако може – премахната изобщо, защото тук Йотова е „по-крайна“;
на национално ниво голяма част от необходимия бюджет да бъде заделена, за да продължат да работят централите, защото „това е нашият резерв“.

Като пример за урок тя даде Германия, която при Меркел затворила ядрените си централи и решила, че топлото и светлото ще идват само от зелена енергия. Няколко месеца след лятото нямало нито слънце, нито вятър и Германия трябвало да внася ток от Франция на „главоломни“ цени, после поискала дерогация за топлоцентралите си в Рур и ги възстановила. Затова „Мариците трябва да останат“, каза Йотова. Съзнава, че това „ще има голям вой“, но е нейното мнение.

На въпрос защо хората от Гълъбово ще се зарадват Йотова отговори, че е говорила много пъти с тях и със синдикатите. Първо трябва да спрат да губят толкова, защото това прави дългове на държавата, но има оздравителни програми. Тя мисли, че и синдикатите са на същото мнение, като е имала срещи с двата. „Когато имаме желание, една цел, мисля, че всякакви трудности могат да бъдат решени“, каза тя.

Водещият попита защо България не върне руския газ. Йотова отговори, че е част от Европейския съюз, а държава, дори да може да наложи вето, което според нея не може, защото решението вече е взето, може да събира съюзници за преразглеждане на решенията. На въпрос ще работи ли в тази посока: „Да.“ Тя каза, че не бива да затъват все повече.

Накъде вижда шансовете на България

Водещият я попита за възможна среща между Путин, Тръмп и Си Дзинпин, за наскорошното посещение на китайския външен министър и накъде тя и Радев ще поведат страната – с кого ще я обвържат повече. Йотова отговори, че отдавна не смята членството в Европейския съюз за външна политика, а за вътрешна, защото там се решават неща, които са еднакви за всички. България е точно толкова равна, колкото останалите 26 държави. Затова се учудила, когато снощи на дебата по БНТ нейният опонент започнал с „Ние сме много малки, за да влияем“. „Ние изобщо не сме малки. Гласът тежи точно толкова, колкото и на другите“, каза тя.

Йотова каза, че България има „много сериозни интереси“ от развитие на отношенията с Китай. Напомни, че през 2019 година тогавашният президент Радев е подписал първия договор за стратегическо партньорство с тази държава, който после е „като че ли замразен“, защото следващите правителства „не са направили сантиметър“. По думите ѝ това дори не е проект, а възможност.

Посещението на китайския външен министър, когото Йотова определи като „изключителен политик за мен“, отваря врата за конкретни проекти. Тя се надява следващата година да бъде осъществена визита в Китай. Областите, в които България, „пазейки собствения си интерес“, може да има добро партньорство, са технологиите, инфраструктурата и износът. На срещата си с китайския министър е поставила въпроса за износа на селскостопанската продукция и за директните полети до Пекин.

Втората посока, в която България „държи златната карта“, е Югоизточна Европа, каза тя. Има три големи проекта:

вертикалният газов коридор, по който се изнася газ от Гърция през България за Румъния към Средна Европа и най-вероятно в един момент и към Западна Европа;
отношенията с Южен Кавказ – от Азербайджан през Турция и България към Европа, с пренос на зелена енергия, т.е. електричество;
мостовете и коридорите, коридор номер осем, и изграждането на „дейта коридорите“, които са бъдещето.

Йотова добави, че България има „златния шанс“ да е една от шестте държави в Европа за изграждане на гигафабрика. Като пример за работеща компания посочи „Инсайт“. На въпроса откъде идват технологиите при стратегическо партньорство и със САЩ тя каза, че се създава мрежа от възможности. Лично би отишла още по-напред – България да печели не само от транзит, а да има собственост в самите съоръжения за втечнен газ. „Всичко е въпрос на защита на интереси. Всичко е въпрос на сметки“, каза тя и добави, че думата накрая трябва да бъде на правителствата. Предвид недостига на горива и без край на кризите България „наистина ще стане един много сериозен център“.

Защо няма връщане към лева

На въпрос има ли връщане назад от еврото Йотова отговори: „Определено не.“ Тук е категорична, каза тя – страната не може да си сменя валутата всяка година. Ще се види как еврозоната ще се държи оттук нататък. Тя спомена новина от предния ден, която „някак си потъна“ – за предварителната оставка на Кристин Лагард. Йотова каза, че предстои да се види и че трябва да са честни пред зрителите. Не иска еврото да пропада, защото това би довело до сериозни финансови трусове и тежки кризи. Работила е по кризата от 2008 година, когато станал срив в Гърция.

Не допуска разпадане на еврото като сценарий. На довода за дълговете на Франция отговори, че това е „едната страна“, но говорят за валута, а не за разпад. Попитана какво подсказва напускането на Лагард, Йотова каза, че не иска да разсъждава „по приказки“, а да види основанията. Отдавна се е говорело, дори имало спекулации, че Лагард може да се яви за президент на Франция. „В момента спекулираме“, каза тя.

Йотова разказа и че с Радев са спорили за референдума за еврото. Тя му казала, че са закъснели, но когато той го предложил, го подкрепила. Според нея са го направили, когато са видели какви данни се подават към Европейската комисия – „стакмистика“, за да станат 3 %. Тази стакмистика не остава в „екселови таблици“, а има тежки последствия за държавата. Йотова изброи как според нея са стигнали до 3 %:

две години правителството и финансовият министър Асен Василев иззели печалбите на държавните предприятия;
спрели плащанията към общините – те не могли да се оправят и до днес, защото вече били започнали проекти, а фирмите ги съдят за неплащане и неустойки, като цените за изработка на проекти, например на един селски път, са пораснали главоломно;
държавата не била създала предварително никаква контролна система, за да предотврати до голяма степен спекулата, и „изведнъж от януари стана това, за което предупреждавах“.

Референдумът има и косвено влияние – да говориш с хората и да ги убеждаваш или предупреждаваш, каза Йотова. Хората не знаели какво ги чака и някои продължават да смятат, че само отиваш и сменяш лева в евро. Спомни си и за кампания, в която една жена казвала колко е красива и „синичка“ банкнотата, а на евробанкнотите нямало конкретни изображения, „всичко е символика“.

Какво каза за паметниците

На въпрос на зрител за паметника на Съветската армия Йотова каза „с най-голямата тревога, на която съм способна“, че не е сигурна дали той е запазен. По думите ѝ той е бил нарязан по „злодейски“ начин. За мястото, на което ги прибрали, каза, че според нея „те вече не са всички“. Тя смята да отиде да провери, защото е убедена, че на президента няма да откажат. Няколко екипа на журналисти не били пуснати – „това какво ви говори?“. Йотова покани водещите и други колеги да я придружат, а Карбовски каза, че ще обяви, че отива с нея.

Йотова каза, че не е оставила нещата дотук. В разговора стигна и до музея на бригадирското движение в Димитровград, който ще бъде разширен и обновен с интерактивни картини за младите хора, а снимките остават. Беше обсъдено това, което е останало от паметника, да бъде пренесено там, а за Музея на социалистическото движение беше казано, че с него има „гавра“.

Йотова каза също, че би се радвала водещите да застанат зад друга нейна инициатива – за съхраняването, опазването и реновирането на войнишките паметници в България. Каза, че паметниците и паметните плочи са „не само памет и история, това е народопсихология“. „В някакъв момент някой е решил, че това е важно. Кои сме ние да променяме неговата воля?“, попита тя. Не навсякъде състоянието им е лошо, има и „много добросъвестни кметове, които се грижат“.

Как отговори за еднополовите бракове

На въпрос на зрител за еднополовите бракове и на нападките, че е „човек на Сорос“ и е за ЛГБТ, Йотова първо каза: „Дайте да се разберем накрая на кого точно съм човек, че се обърквам вече. Дали на Путин, или на Сорос?“ После заяви, че е „категоричен противник на еднополовите бракове“.

Добави, че според нея всеки има право да избира, да решава съдбата си и да има личен живот, а законодателството „дава много отворени врати в тази посока“. Нейната позиция е непроменена още от времето, в което на европейско ниво тези неща станаха с конкретни закони. Водещият каза, че хората искат да могат да се наследяват и да влизат при болни в болниците. Йотова отговори, че затова е споменала законодателството: „Сега не пречи.“

Какво мисли за троловете и медиите

Водещият каза, че в „Панорама“ Бойко Василев и Георги Господинов са говорили как разговорът в България е „счупен“, и добави, че в големите медии има „забранителни списъци“ за някои хора. Йотова възрази: „Категорично възразявам. Това не е вярно.“ Ако под счупен разговор се разбира разговор между „измислени елити“ или самонарекли се такива, това според нея е начин да имаш самочувствие в собствените си очи. За хората обаче не е така – „слава богу“. Тя каза, че долу, при хората, няма такъв разговор на русофили и русофоби: имат си мнения, но няма „тази война, тази конфронтация“, нито агресията. Според нея това се култивира и през медиите. Водещият каза, че от 2014 година се култивира само проукраинска медия, а Йотова отговори, че това е „много по-отдавна“. Култивирано е и троленето, добави тя. Не смята, че не трябва да се отговаря на подигравките и „гадостите“ – „трябва да се отговаря, напротив“. Водещият каза, че Йотова го е изпитала на гърба си в кампанията, и тя отговори: „Естествено.“

Йотова предложи да се стигне „по-далече“ и да се види чии са троловете. Според нея „всичко това се захранва“ и от личните страници на депутати от „Да, България“ и от „Продължаваме промяната“. „Това е видно за всеки. Това не е спекулация“, заяви тя.

Попитана за медиите, Йотова каза, че не знае дали ще доживеят момента, в който медиите ще бъдат с ясна прозрачност – как и през кого се финансират и дали спазват етичния кодекс. Според нея не всеки, който пише в социалните мрежи, е журналист: „Далеч не смятам такова нещо.“ Такъв човек е „абсолютно пълноправен“ да казва мнението си, което е личната му свобода на изразяване, но не може да претендира да е журналист. Най-важната функция на журналиста е в неговия интелектуален багаж и възможността за интерпретация, така че да влияе на общественото мнение „чрез познание, чрез култура, чрез повече информация“.

Водещият я попита как стана така, че цензурата взе връх в Западна Европа. Йотова даде два начина, като първият зависи от собственика на медията. Тя припомни, че преди месец и половина е напуснал дългогодишният главен редактор на „Либерасион“, с над 40 години в изданието, който казал, че повече не иска да слага името си върху този вестник. Не иска да спекулира, но доколкото помни, основната причина е начинът, по който вестникът отразява ситуацията в Газа, „но имаше и други неща“.

Йотова каза, че някои журналисти не искат да разговарят с президента, защото смятат това за намеса в професионалната им работа. Последния път, много преди изборите, направила опит за по-широка дискусия за фалшивите новини и превенцията и борбата с тях, но след предварителни сондажи разбрала, че това трудно може да се случи, защото журналистите смятат, че държавник не бива да се занимава с такива теми.

Водещият я попита видяла ли е фактчека на „Дойче веле“ за снощния дебат, според който е лъгала много. Йотова отговори, че не се изненадва, защото фактчекът я е „преследвал през цялата кампания“, и добави, че „очевидно има много сериозен интерес не само от българските медии“. Водещият каза, че само едните фактчекове си признават, че са фактчекове.

На въпрос дали в БНТ са им дали предварително въпроси Йотова отговори, че са им били дадени само общите теми – външна политика, вътрешна политика и бюджет, и че разговорът с Карбовски не е бил подготвен предварително.

Какво разказа за молбата за помилване на убиеца на баща ѝ

Водещият припомни, че бащата на Йотова е убит по особено жесток начин през 2003 година във влака София – Драгоман, а убиецът му е осъден през 2004 година на 16 години затвор за умишлено убийство. Попита как би постъпила днес, след като като вицепрезидент е трябвало да реши за молбата за помилване на убиеца. Йотова отговори: „Както и тогава.“

Помилването е „една много дълга процедура“, каза тя. Четат се стотици страници, защото убиецът е дошъл не с един лист, а с цяло дело. Трябва да се прочетат всички свидетелски показания – над 100 – след това документите от болницата и от „Пирогов“, как е вървяло цялото дело, заключенията на мястото, където е изтърпявал наказанието си, и как се е държал там. „Там не беше лесно, защото беше пълно със заплахи към майка ми“, каза Йотова, и добави, че е знаела какво я чака след решението.

Това е единственият случай, в който е отишла при президента Радев. Казала му: „Моля те, не мога още веднъж да премина по този път. Има комисия, разгледайте го и абсолютно безпристрастно вземи решение.“ Добавила му още едно изречение – да не се съобразява с това, че става въпрос за убиеца на баща ѝ, а по-скоро с това, че вече е бил много болен и много възрастен. „Той го направи, за което му благодаря“, каза Йотова.

На въпрос как е съпругът ѝ тя отговори: „Добре.“ Добави, че фактчековете не са забелязали една лъжа в кампанията – че проф. Андрей Йотов е прекарал втори инсулт и е на командно дишане. Тя го е прочела и за всички зрители каза, че той е „жив и здрав“, продължава да работи и да лекува хората. „Един изключителен лекар. Страхотен“, каза тя. Водещият каза, че „не се посвениха да направят и това“.

Какво каза в края

В последните 30 секунди Йотова се обърна към гражданите:

„Ще се обърна към българските граждани и ще поискам вашата подкрепа в неделя на един от най-хубавите, най-величавите български празници, Денят на будителите. Никъде по света няма празник на будители. Никъде по света няма понятие будители. Това е само тук в България, свързано с нашето възраждане, с това, че сме народ и нация. Нека да си спомним хората, които дори нямаха собствена държава, от Паисий до края на националноосвободителните ни борби, а даже и след това, даже и до ден днешен. Хора, които искаха да оставят своите следи и своите стъпки в историята на България. Хора, които мислеха за бъдещето, имаха тази изключителна привилегия, талант и дар от боговете да могат да гледат напред. Нека в името на тяхната памет и ние днес да бъдем достойни българи и да защитим едно от най-важните човешки права, правото на избор. Благодаря ви. Очаквам ви в неделя.“