Йотова и Гюров се сблъскаха в дебат по БНТ преди балотажа на 1 ноември
Кандидатите за президент Илияна Йотова и Андрей Гюров се сблъскаха в единствения телевизионен дебат по БНТ на 29 октомври, преди балотажа в неделя, 1 ноември. Двамата спориха за сигурността в Черно море, споразумението с Украйна, бюджета, служебния кабинет и помилванията, а накрая си подадоха ръка.
Дебатът се излъчи на живо в ефира на обществената телевизия при равно време и еднакви условия. Водеща беше Поли Златарева. Редът на изказванията беше по жребий на ЦИК, а кандидатите имаха време да си задават въпроси един на друг. Предаването се излъчи по БНТ1, БНТ4, в сайтовете bntnews.bg и bnt.bg, в цифровите платформи на телевизията и по Българското национално радио. Дебатът продължи повече от час и половина.
Какво казаха за ниската активност
Водещата попита как си обясняват рекордно ниската избирателна активност. Гюров каза, че тя е следствие от това, че през цялата кампания хората са били плашени с война и с измислени врагове, а „нормалната реакция е да се приберат вкъщи“. Той заяви, че няма да ги плаши, а че България „може и заслужава много повече“. Според него президентската институция е „като едно пиано в хола“, което хората заобикалят, „но никой не свири на него“.
Президентът може да събере около една маса таланта на нацията – младите хора, предприемачите, учените – около проблеми, по-големи от един мандат, добави Гюров. Може да бъде и противотежест на власт, която се самозабравя, а сега една партия държи мнозинството в парламента и изпълнителната власт. Той призова – „излезте, гласувайте, заведете някой с вас“.
Йотова благодари на БНТ, че и в тези избори е спазена традицията за дебат между претендентите преди втория тур. Тя каза, че ще говори с Гюров „на живо, не през тролове, елфи, изкуствен интелект“. Благодари на гражданите, гласували на 25 октомври, и очаква следващата неделя те да са много повече.
За пианото Йотова отговори, че от началото на 2017 година президентската институция е „много добре акордирано пиано, което свири мелодии, които хората очакват, на които хората харесват и които не са в крещендо“, както „крещяха много други около нас през цялото време“.
Коя партия подкрепя всеки от тях
Водещата попита от коя партия очакват подкрепа и има ли партия, чиято помощ отхвърлят. Йотова каза, че за нея и за Вълчев като кандидат за вицепрезидент са застанали Прогресивна България, която определи като най-голямата партия в България, Българската социалистическа партия, „най-старата партия“, ВМРО, НДСВ и партията на д-р Дъртлиев, когото нарече „един от най-големите политици в българската история“. Според нея в широкия инициативен комитет има и хора, които на парламентарни избори гласуват за различни партии.
Йотова добави, че част от формациите, подкрепящи Гюров, са потърсили официалната подкрепа на ДПС – Ново начало и на Пеевски, и го попита какво им е обещал.
Гюров отговори, че заедно с Кандев са решили кандидатурата да бъде „на абсолютно граждански принцип“. Инициативният им комитет е широк, без политически обвързани хора и без политически лидери. „За разлика от инициативния комитет на г-жа Йотова, няма и представители на Държавна сигурност“, каза той и добави, че българските граждани са го припознали.
Доколко пианото е било добре акордирано, според Гюров се вижда в загубата на „една огромна маса от гласове от парламентарните избори досега“. Той заяви, че никога не е търсил и няма да търси подкрепа от партийни централи и партийни лидери.
Как виждат българския интерес във външната политика
Гюров посочи два принципа. Първият е, че границите не се променят със сила. Това е „нашата застраховка“, защото ако се съгласим в един конфликт границите да бъдат преместени, нито една държава няма да е сигурна за суверенитета и териториалната си цялост.
Вторият принцип е работата със съюзници. В Европейския съвет има 27 души и когато България е „един срещу 26“, гласът ѝ не е силен. Затова трябва да се градят коалиции и да се говори със съюзници, преди да е нужна тяхната подкрепа.
Като пример Гюров даде френското предложение за Северна Македония. С него въпросът от „България срещу Европейския съюз“ станал „Северна Македония срещу Европейския съюз“, а българската позиция – позиция на Европейския съюз, което според него е по-силно от налагането на вето.
Йотова каза, че не приема „простия принцип“, че България не е голяма сила. Според нея страната е равнопоставен член на Европейския съюз и гласът ѝ е равен на гласовете на останалите. Напомни, че по Конституцията президентът представлява България в международните отношения и трябва да изразява категорична и аргументирана политика през националния интерес.
Ако човек казва „да“ на всичко, както според нея се е случвало десетилетие наред, е безгласен и никой не обръща внимание на българската позиция. Йотова каза още, че времената са се променили и в Европейския съюз и че добре подготвеният може лесно да намери съюзници и да променя политики. Това според нея не е антиевропейска политика, а начин европейската политика да стане още по-силна.
Какво предлагат за сигурността в Черно море
Водещата попита какви ще са първите им действия като президент и главнокомандващ след инцидента с атакуван търговски кораб ден по-рано в изключителната икономическа зона на България в Черно море.
Йотова отговори, че е поставила въпроса за сигурността и безопасното корабоплаване в Черно море преди около месец пред общото събрание на ООН, пред лидери на 193 държави. Според нея мнозина от тях са я поздравили, защото знаят, че от тези пътища зависи продоволствената сигурност поне на два континента и че застраховките растат, когато плаването не е безопасно. Йотова каза, че политическите партии зад Гюров са нарекли темата „банална“, а малко след това са започнали първите атаки в Черно море.
Тя припомни, че е свикала Консултативния съвет за национална сигурност и че някои партии не са се снимали с останалите на общата снимка при изявлението. Потърсила и получила е помощта на партньорите от Европейския съюз и от НАТО.
Имало е срещи с президента на Турция, с президента на Румъния и на ниво външни министри. Ден преди дебата е била среща на министрите на отбраната на Румъния, Турция и България, защото точно тези три държави „описват това трасе“.
Предстои среща за сигурността на Черно море. Йотова предложи среща за сигурността и мораториум върху бойните действия в Черно море между шестте държави – България, Румъния, Турция, Грузия, Украйна и Русия.
Гюров възрази, че резолюцията на ООН е предвиждала прекратяване на военните действия. Според него България първо е подкрепила позицията, а след това Йотова се е разграничила от нея. Така се чува „силният български глас“, когато се заявява едно, а после се опровергава в собствената Facebook страница, каза той. Ако тези неща работеха, сега България щяла да има по-добра ситуация на сигурността в Черно море. Пожелание за мораториум според него не е отбранителна стратегия. „Мълчанието не е отбрана“, заяви Гюров.
Трябвало е първо да се назове опасността и откъде идва, България да се присъедини към резолюцията в ООН и към системите за сигурност на Европейския съюз – като защитата от дронове и противоракетния щит. Консултативният съвет според Гюров е свикан прекалено късно, след като седмици наред е имало индикации за ескалация, и без конкретни решения и цели. „Снишаването“ не води до повече сигурност – точно сега конфликтите ескалирали и вече има потънали кораби близо до българското крайбрежие.
В Европейския съюз България не бива да стои отстрани и да чака да наложи вето, а да е там, когато се пише черновата, каза Гюров. Когато решението е част от нашето решение, няма нужда да се борим срещу него, добави той.
Йотова го поправи – според нея резолюция на общото събрание на ООН няма, а има изявление, и го посъветва да провери документите. В изявлението, което Гюров може би има предвид, не е бил защитен националният интерес, а едно изречение за Черно море за нея не е достатъчно. Йотова каза още, че Европейският съюз трябва да има свое предложение как да изглежда мирът в Украйна, но „до този момент нямаме нито ред“, и че Европа е „леко изтикана“ от процеса.
Тя попита коя защита от дронове и кое вето има предвид Гюров. Добави, че не си спомня България някога да е налагала вето и че страната е участвала в изработването на всички документи във всички формати.
Гюров попита дали националният интерес не е да се спрат военните действия, след като Европейският съюз, президентът Зеленски и САЩ няколко пъти призовават за спиране и замразяване на боевете, за да се премине към мирно споразумение. Йотова отговори, че тезата му е за моментно и временно прекратяване, което една от страните няма как да приеме. Според нея е нужно „истинско споразумение за мир“, а Русия не може да бъде изключена, защото никой друг не може да взема решения вместо нея.
За дроновете Гюров уточни, че има предвид инициатива на НАТО за защита от дронове, в която България е отказала да се включи, като министърът на отбраната цитирал цена от 220 000 и казал, че е прекалено скъпо. Сега, след като нещата са ескалирали, България е решила да се включи със закъснение. Това е „колебливост“, която не помага на хората да се чувстват по-сигурни.
Йотова нарече това абсолютно невярно – правителството е подало документите за участие, въпреки изявлението на министъра на отбраната за цената, а България участва и в други системи, например „Ирис“. Гюров каза, че отбранителните способности трябва да са навременни и ефективни.
Ако България само купува скъпи системи, които ще дойдат след години и чиято ефективност не се знае, защитата не се подобрява. Според него България трябва да участва в развитието на такива системи, за да има работни места с високи доходи и по-съвременни технологии, защото начинът на водене на война се променя всеки ден.
Йотова се съгласи с необходимостта от развитие на тези системи и каза, че е добре, че в последните месеци, откакто е това правителство, работата е започнала. Гюров я попита защо тя и Радев, които са били в президентството последните седем години като върховен главнокомандващ, не са направили нищо за по-добри системи за защита.
Как се стига до мир в Украйна
Водещата цитира премиера Румен Радев, който е заявил, че на балотажа ще се избира между войната и мира. Попита кое плаши българите повече – че евроатлантизмът ще ги вкара във война и ще пренебрегне българските интереси за сметка на Брюксел и Киев, или че неутралитетът ги прави беззащитни в руската сфера на влияние и изолирани в Европейския съюз и НАТО.
Гюров каза, че „когато нямаш позиция и не си на масата, всъщност си в менюто“. Според него Русия е държавата, която трябва да спре агресията, за да се премине към примирие, и именно оттам като от агресор идват заплахите за България и за Европа. Докато заплахата не бъде назована, не може да се подготвим да сме защитени от нея.
Той добави, че за да получим подкрепа от съюзниците, трябва да можем сами да си помогнем. Обществото не бива да е разделено на „военнолюбци“ и „миролюбци“, а технологичното развитие трябва да се взема предвид, защото войната се води по съвсем друг начин.
Йотова отговори, че години след 2022 г. се е смятало, че мирът може да дойде чрез сила, но всички са се убедили, че това не е възможно. Позицията на президентската институция от 24 февруари е непроменена – мир може да дойде само чрез преговори. Според нея наливането на повече средства и все по-съвършени оръжия в Украйна води до нови разрушения и до гибелта на млади и невинни хора от двете страни, православни, славяни.
Не може да се накара страна във война да седне на масата само с ултиматуми, декларации и заклинания, без предложение как да изглежда мирното споразумение, каза Йотова. Според нея войната не е започнала през 2022 г., а през 2013 – 2014 г.
Имало е много проекти за мир, които са били блокирани – Минск 1, Минск 2, Нормандската четворка и опитите след това за истанбулското споразумение. Всички те са имали за цел само примирие, а сега трябва да се говори за споразумение за цялостен мир, което без Русия не може да стане.
Тя припомни, че от два дни страни като Финландия и Норвегия са тръгнали да преговарят с президента Путин. Финландия е била неутрална, но заради войната в Украйна е влязла в НАТО, и въпреки това Александър Щуп, с когото Йотова е работила дълги години, е тръгнал на директен диалог с Путин. „Война на изтощение“, за която според нея говорят Гюров и партиите, които го подкрепят, е път за никъде.
Гюров възрази, че не става въпрос за война на изтощение, а за защитни механизми за възпиране – само когато цената на нападението стане прекалено висока, агресорът ще спре. Той попита Йотова, която иска да включи Русия, опитала ли се е да говори с Путин и обадила ли му се е по телефона.
Йотова отговори, че това ще стане с мандат на българската държава, „а не както вие обичайно правите“. Гюров, каза тя, е отишъл в Киев без мандат на Народното събрание и е подписал споразумение 20 дни преди изборите и 20 дни преди да престане да е служебен министър-председател, с което за 10 години е задължил държавата.
Тя никога не би се обадила на президент без съгласуване с останалите институции, без да попита гражданите и без национален консенсус зад нея. Ако тези условия са изпълнени, би го направила.
Какво има в споразумението с Украйна
Гюров заяви, че ако се говори само с пожелания, думите остават във въздуха. Ситуацията със сигурността в страната според него е безпрецедентна – има взривове на българска територия, паднали дронове, потънали кораби и загинали моряци, а Черно море е станало „по-несигурно, отколкото Персийския залив“. Това е резултат от политиката на снишаване и от липсата на действия за защита на населението.
За споразумението с Украйна той каза, че е обсъждано и в парламента и е върнато към правителството. Оприличи го на врата, която може да се отвори към развиване на отбранителната индустрия на България, за работни места, високи заплати и отбранителни способности. Договорът с Боташ, подписан от служебно правителство за 13 години, според него е врата, която не може да се затвори – всеки ден се плащат по половин милион долара.
Гюров попита какво е мнението на Йотова за този договор и защо тогава, когато е бил подписан, не е отправила такива упреци към служебното правителство.
Йотова каза, че по някой път се учудва къде е бил Гюров през цялото време и защо не знае тези факти. Споразумението според нея не е отворена врата, а поети ангажименти. Тя изброи, че с него Гюров е поел ангажименти:
- реакторите от Белене да бъдат предадени на украинците;
- България да участва в производство на дронове;
- България да участва в „коалиция на желаещите“, тоест да има присъствие на български войници след евентуално примирие в Украйна.
Последното тя категорично отхвърли и каза, че това е нейната неизменна позиция от първия момент. Йотова подметна, че може би Гюров или „вашите спонсори“ са лично заинтересовани от производството на дронове. Попита още защо не е попитал Народното събрание, след като по това време то е действало, и каза, че споразумението е било писано две години преди той да отиде в Киев, че е „безкрайно остаряло“ и че в него няма дума за дипломация.
За Боташ Йотова каза, че договорът е станал, защото Кирил Петков и Асен Василев за една нощ са прекъснали доставките на руски газ за България и служебното правителство е трябвало да вземе много експресно решение. Според нея Боташ „тепърва ще бъде полезен на българската държава“.
Гюров отговори, че се чува често, че Боташ ще бъде полезен, а сега правителството на Радев има възможност да го направи полезен, но той не вижда полезност. Видимото са близо 400 милиона долара дължимо, които според него ще доведат „Булгаргаз“ до фалит. Не българското правителство е спряло доставките на газ, а „Газпром“ едностранно, и искал е да остави цяла България на тъмно и на студено. Тогава правителството действало бързо и осигурило течен газ, който можело да бъде доставен. Имало е шест кораба, които били отказани, за да се купува по-скъп газ.
Споразумението с Украйна според Гюров е било в Народното събрание, председателят му го е върнал към правителството и е казал, че правомощието за подписване е на правителството. Той нарече лъжи твърденията, че в него има поети ангажименти, и попита да се посочи един текст с ангажимент. Това е рамково споразумение, на чиято основа могат да се подписват договори, а всеки договор подлежи на ратификация от Народното събрание.
Никъде в него не се предвижда български войници да отиват в Украйна, а само българските компании да участват във възстановяването ѝ след мира. Гюров даде за пример плана „Маршал“ и икономическото развитие на Западна Европа след Втората световна война.
Ще има ли български войници в Украйна
Водещата попита къде е балансът между националния суверенитет и ангажиментите на България в Европейския съюз и НАТО, и би ли подкрепили разполагането на допълнителни многонационални съюзнически сили в България и участието на български войски в съвместни инициативи на евроатлантически партньори.
Йотова отговори, че България участва в такива формати и всичко, което спазва като ангажименти към НАТО, е действителност. Гюров припомни, че когато България е била част от Варшавския договор, стратегията за сигурност е била да издържи 24 часа, докато дойдат съветските войски. Сега страната е част от най-силния отбранителен съюз в света, което включва и присъствието на съюзнически войски, на които се разчита.
Йотова добави, че съюзническите войски обикновено са на ротационен принцип. До съвсем скоро в България имало многонационална бригада, която си е изпълнила ангажиментите по предварителната програма на партньорите от НАТО.
Гюров заяви, че български войници никога няма да отидат в Украйна, защото има решения на Народното събрание, а спекулациите по тази тема са „откровени лъжи“. Йотова възрази, че със споразумението в Киев, подписано „тайно от всички нас“, Гюров е поел ангажимент България да участва в „коалиция на желаещите“.
Според нея предмет на дейност на коалицията е обучението на войници като миротворци след мира в Украйна. Тя заяви категорично, че български войници няма да бъдат в Украйна нито преди, нито по време на война, нито след това.
Гюров отговори, че са на една и съща страница и че има две решения на Народното събрание в тази посока. В момента е предложена и допълнителна декларация, която не прави разлика между военни действия и миротворци, за да са всички сигурни, че български войници няма да отиват в Украйна. Той се надява мнозинството на Прогресивна България да я подкрепи.
Йотова каза, че е сигурна за Прогресивна България, но не и за партиите, които издигат Гюров, защото според нея те са гласували България да участва в коалиция на желаещите, която сега подготвя войници за влизане в Украйна след мира. Тя попита защо Гюров се съгласява България да бъде част от нея.
Той отговори, че това отваря вратата към участието на български фирми във възстановяването на Украйна. Йотова каза, че в документа няма такова нещо и единственият предмет на дейност е подготовката на миротворческите сили, като добави, че си спомня името на френския „форд“, в който това става – „Сен Валериан“, ако не се лъже.
Според Гюров излизането на България от коалицията на желаещите би я поставило в изолация и би прекъснало възможността българската индустрия да се развива в тежката икономическа ситуация.
Йотова отговори, че българската индустрия се развива добре – с проектите, които правителството вече е подало към НАТО, към програмите на европейския щит и към военнопромишления комплекс. Гюров възрази, че индустрията е под напрежение заради по-високите цени на енергоносителите и нарушените транспортни маршрути в Черно море.
Спряна ще бъде и железопътната линия от Русе към Букурещ от април, а на запад през Калотина – от януари. Това означава високи цени на доставките и изолация на търговците, като четирима от всеки 10 български граждани са заети в производство, търговия и транспорт.
Какво казаха за Северна Македония
Водещата попита каква да е стратегията към Скопие. Йотова отговори, че тя трябва да продължи такава, каквато е била. Според нея отношенията със Северна Македония и членството ѝ в Европейския съюз отдавна не са въпрос на двустранни отношения, а на европейска политика, а институциите следят критериите.
Нищо не се е подобрило от подписването на споразумението досега – нито езикът на омразата, нито преследването на хора с български корени, каза тя. Последният случай е с делото на Пендиков и оправдаването на биячите му.
България ще продължи да настоява пред европейските партньори споразумението и политиките да бъдат изпълнени. Йотова заяви, че няма да отстъпи „и на сантиметър“ от договореното, макар Скопие да прави опити да слага настрана определени протоколи.
Когато Кирил Петков е бил министър-председател, българската позиция е била спасена „в 12 без пет“, защото той щял да я предаде, каза Йотова. Тогава се състояла спешна консултативна среща пред тогавашния президент Румен Радев, който осуетил това. Президентската институция за първи път поставила на масата правата на българите в Северна Македония – темата липсва и в договора за добросъседство.
Гюров отговори, че френското предложение е интересно и че позицията на президентската институция се е променила преди и след приемането му. Той е бил председател на парламентарната група и вносител на споразумението в Народното събрание и си спомня атаките срещу правителството и срещу него. Целта била българската позиция да стане част от общоевропейската, а това понесло много нападки и обвинения, че се предава българският интерес. Сега, когато вече има френско предложение, постфактум всички партии, в Европейския парламент и Йотова го подкрепят и го наричат добро решение. „Кога сме искрени?“, попита Гюров – когато атакуваме опонентите си, или когато виждаме, че действията им са помогнали на българската позиция.
Йотова отговори, че външният министър на правителството на Гюров не е излизал от кабинета на Радев, за да работят заедно по френското предложение с колеги от кабинета на Макрон. Според нея министър-председателят изобщо не е знаел за какво става дума и е тръгнал в един понеделник за Скопие, за да смени позицията, затова се е наложила консултативната среща при президента. Попита как Гюров го е изработил стъпка по стъпка.
Гюров каза, че са настоявали българските позиции да влязат в споразумението, за да станат европейска позиция. Сега европейската позиция е българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония и така да бъдат защитени правата им.
По-рано позицията е била различна и президентската институция не е работила като добре акордирано пиано, защото е била използвана „като трамплин за изпълнителната власт“ и за атаки срещу действащо редовно правителство, добави той. Според него Народното събрание е приело решението преди Европейския съюз, значи правителството е било достатъчно ефективно в убеждаването въпреки сложната ситуация и атаките на президентството, които според него са били с цел разделение, а не обединение.
Йотова заяви, че Петков е бил с нея в Скопие и тя от първо лице може да каже, че на секундата е щял да продаде българската позиция. Иначе досега българските интереси и правата на българите там нямало да бъдат защитени, добави тя. Гюров заключи, че фактът е, че сега има споразумение, което всички подкрепят, включително тези, които тогава са го нападали.
Би ли поканила Йотова отново Гюров за премиер
Водещата напомни, че Йотова е избрала Гюров от списъка с потенциални служебни премиери, и попита би ли го предложила отново. „Ако трябва да влезем в машината на времето, да“, отговори Йотова. На въпроса „А ако не трябва да влезете?“ тя добави – „Пак да.“
Обясни, че не е имала друг избор заради коалиция, чието название от партията на Гюров не иска да повтаря „от уважение към нашите зрители“. Така наречената домова книга на служебния кабинет според нея съдържала предложения, половината от които не ставали заради националното и европейското законодателство. От останалите е избрала Гюров.
Гюров каза, че в домовата книга има и хора, назначавани от президентската институция, а фактът, че тогава не е имало подходящи хора, ги е поставил в тази позиция. Би приел отново поста, защото е показал, че когато е важно за страната, може да поеме отговорност за краткия мандат. Успели са да проведат честни избори, което според него е признато от всички, и би го направил пак, защото държавата е била в тежко положение.
На въпроса дали между тях има разочарование или недоверие единият от двамата отговори, че отношенията „се счупили“ след подписването на споразумението в Киев. Гюров каза, че гледа назад към 78 дни, които били изключително успешни, и че няма разочарование.
Трябват ли на президента повече правомощия
Водещата попита дали биха инициирали промени в Конституцията за връщане и разширяване на правомощията, свързани с тежестта на ветото, което президентът може да упражнява – при назначаване на служебни кабинети или за друго.
Гюров отговори, че не би инициирал такива промени. Според него домовата книга е свършила своята работа, а държавата е минала през тежък период и сега гледа напред. Домовата книга е важна, защото при договора с Боташ се е видяло, че в определени ситуации един човек може да има цялата власт, което води до изкривявания, които ще се плащат 13 години. В Конституцията трябва да има контрол и баланс и тези промени внасят търсения баланс.
Той не вярва, че президентската институция трябва да има повече правомощия, а че трябва да ги използва с повече отговорност и активност, за да търси обединение, а не разделение и възможности за лансиране на политически проекти. България е парламентарна република и президентът не може да замести изпълнителната власт. Заедно с Конституционния съд той е важна граница пред самозабравянето на изпълнителната власт и внася противотежест и баланс при злоупотреба с власт.
Йотова каза, че се усмихва, защото ѝ е харесало изречението на Гюров, че домовата книга е свършила своята работа и ето той е тук. Според нея тя е свършила работа, за да стане той служебен министър-председател и сега кандидат за президент. За Боташ напомни, че това е решение на служебно правителство и Гюров е постъпил по същия начин със споразумението в Киев – „не по-малко обвързващо“.
Ако някой иска повече правомощия като президент, или не познава добре Конституцията, или е „жаден за власт“, каза Йотова. Според нея президентът има достатъчно правомощия в сегашната Конституция.
Тази „позорна домова книга“ трябва да бъде премахната, а текстовете за формиране на служебния кабинет да бъдат огледани, така че президентът да има избор. При формирането на служебното правителство в един момент никой според домовата книга не е искал да поеме отговорност – нито тя, нито Народното събрание, добави Йотова.
Кой е виновен за високите цени
Йотова каза на Гюров, че се е справил с изборите и тя го е казала веднага след провеждането им. Оттам нататък обаче започвало „голямото но“ – по време на неговото управление най-много са се вдигнали цените и най-много е скочила инфлацията, а той се е оказал неспособен да се справи. Това според нея е оценката и на негови министри, с които е държала връзка. Докато Гюров е бил в Киев, тя е провеждала срещи с ръководствата на министерства и са търсили варианти да помогнат на гражданите при натиска на цените.
Гюров е искал щаб за стабилността на цените и го е направил за един месец, когато вече си е отивал. Хората са питали какво става и къде е държавата, каза Йотова. Тъй като има участие в назначаването на този кабинет, добави, че и за нея не е било никак леко.
Тя самата е получавала упреци, че не е упражнила контрол върху министрите, от които част са работили добре, но тези, свързани с икономиката, не са взели бързи мерки срещу спекулата и скока на цените. Питала ги е и ги е молила да представят програми. Направила е и експеримент – попитала е 10 души от икономическите и социалните среди и никой не си е спомнял за щаба.
Гюров отговори, че за оценката на служебното правителство се позовава на мнението на други хора, включително на Йотова, която според него е заявила в Народното събрание, че това е бил успешен кабинет, и на хилядите граждани, срещнати в кампанията. Той обвини Йотова, че манипулира гражданите, като казва, че споразумението е обвързващо – нямало нито едно обвързващо изречение, за разлика от Боташ, където се плащат по 500 000 всеки ден. Едното е врата, през която може да се мине, другото е врата, която никой не може да затвори и която ще плащат бъдещите поколения.
Относно цените и инфлацията той я помоли да провери данните – по времето на служебния кабинет цените са растели най-бавно през годината, а сега има ускорение. За щаба каза, че освен че е направен и са говорили с всички институции и сектори, е направен и механизъм на базата на „светофар“, който показвал различни действия според развитието на кризата. Този механизъм е бил оставен и Радев само е трябвало да го приложи, за да даде предвидимост и помощ на гражданите.
Йотова отговори, че Радев не е приел механизма, защото не е давал резултати, а политики, написани на хартия и представени в скъпи презентации, не значат, че дават резултат.
Гюров каза, че по време на служебния кабинет цените на нефта и на петрола са били по-високи, а българите са плащали по-малко на колонката. Сега цените са по-ниски, а се плащат по-високи. Мерките за тока са били на месечна база, а сега бизнесът ще чака компенсации следващата година.
„Това е като тате ще ми купи колело, ама друг път“, каза той. Мерките с „кошница“, при които цените щели да паднат с 15 %, са популистски и водят само до повече разходи и натиск върху бизнеса, добави Гюров.
Йотова каза, че за цените на горивата Гюров е дал под натиск евро на хората, за да компенсират натиска на цените, но се възползвали едва 16 % от тях. Според нея това показва колко ефективни са били мерките, а хората казвали – „ни се подигравате“.
Гюров отговори, че са подпомогнали хората, които най-много са имали нужда, секторите, които са били най-заплашени, и секторите, които най-бързо пренасят цената към крайния потребител. Затова не е имало инфлация. Мерките на България са били представени като пример за навременни и работещи на пролетните срещи на Международния валутен фонд.
Как ще се държат към другите власти
Водещата попита как ще отговорят на критиките – към Йотова, че преизбирането ѝ ще доведе до концентрация на власт и зависимост на президентството от управляващите, а към Гюров, че е „нова стара сглобка“, с тайни договорки и опит да се отслаби държавността в момент на криза.
Гюров отговори, че няма да има концентрация на власт при него, защото е независим кандидат и може да го докаже с действия. Не съществува никаква връзка между него и подкрепящите го партии. Дори като председател на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ е изваждал предложения от проекта за бюджет за 2022 г. за административна реформа, защото е смятал, че те трябва да минат през обществено обсъждане и да не се крият от гражданите.
Това според него не е направено със сегашния бюджет, въпреки предупрежденията за противоконституционни норми и за отнемане на права. Той е минал по „късата писта“ без обществено обсъждане, вместо да бъде върнат. Гюров попита защо е било нужно толкова бързане и какво е спасено, след като предишното правителство е паднало заради бюджет, а сегашният се оказва по-лош от този, който го е свалил.
Категорично няма разговори между него и партийни централи или лидери, заяви Гюров. Като президент ще е „балансьор и коректив на властта“, ще подкрепя правилните решения, а когато има индикации, че се нарушават права на гражданите или се прокарва бюджет, който ощетява доходите им, ще наложи вето.
Йотова каза, че не вижда защо трябва да отговаря на този въпрос, тъй като той е към хората, издигнали Гюров. Ще е независим президент, заяви тя. Партиите, които са издигнали Гюров, не са говорили за авторитаризъм и за продължение на мандати, когато Радев е участвал в тяхното създаване. След това е започнала „мантрата за авторитаризма“, която е довела до „срамната промяна в Конституцията със служебното правителство“.
Тя не вижда нищо лошо институциите да работят в сътрудничество и не смята, че трябва да воюват помежду си. Не бива да се блокира бюджет, който още не е бил на масата на министерствата. Още преди същинската работа институциите трябва да говорят помежду си, да ползват експертизата на синдикатите, неправителствените и работодателските организации, за да се предложи най-добрата рамка за бюджета.
Йотова каза, че Гюров е объркал нещата, защото е говорил за частичния бюджет. Асен Василев и акад. Денков са го дали на Конституционния съд, за да бъде обявен за противоконституционен, но преди седмица съдът е казал, че не е противоконституционен, и е отменил два текста с технически характер, които най-вероятно ще бъдат поставени пак в следващия бюджет.
Тя е разписала бюджета не набързо, а след като два часа и половина е слушала Василев и Денков и много други становища. Ако го беше върнала в Народното събрание, щяла е да блокира държавата, а Василев е устроил „живот на заем“.
Гюров отговори, че са били в удължителен бюджет, при който държавата е можела да работи спокойно. Ако се мисли, че орязването на трудовите права е малка подробност, трябва да се запитаме за кого работи държавата. Най-големият дефект на бюджета не е в преходните и заключителните разпоредби, а в това, че е направил българските граждани по-бедни.
Йотова му напомни, че правителството му е работило седем месеца по удължителния бюджет и накрая е нямало пари за заплати. Затова на среща е предложил да се вземат пари от Българската банка за развитие. Тя отхвърли твърдението за орязване на трудови права – става дума за текст за отпуските и почасовата работа, а Конституционният съд е казал, че това трябва да стане с промяна в друг закон, а не през преходните и заключителните разпоредби.
Гюров каза, че във фискалния резерв са били 6,8 милиарда, така че никога не е било въпрос за заплатите. Парите от Българската банка за развитие са били извадени, защото са били паркирани там, за да се ползва банката като касичка за приближени фирми, и са върнати в бюджета. Той вярва, че институциите трябва да работят заедно и да има приемственост.
Редовното правителство е предложило бюджет, който, ако бе обсъден още веднъж, може би щеше да доведе до компромис, който работодателска организация, синдикат или индустрия да определи като добър. Парите са върнати „в касичката на българските граждани“, а не „в черната каса на властта“.
Йотова отговори, че не е чула нито един експерт да казва, че сегашният бюджет е лош. От 69 становища, получени от президентската институция, само три са били против. Решението за изтеглянето на парите е било на правителството на Гюров, а след като казва, че не са му били нужни за заплати, значи са преместени от едната касичка в другата.
Попита още защо новото правителство е заварило не бюджет на нула, а с близо минус 3 милиарда. Гюров отговори, че говори за фактите – 6,8 милиарда са останали на следващото правителство.
Какво ще направят със следващия бюджет
Водещата попита какви са нагласите им за бюджета за 2027 г. и къде е границата между отговорност и популизъм – би ли подписал президентът указа или би наложил вето.
Гюров каза, че предишният бюджет е бил лош за гражданите, защото е задължавал сегашните и бъдещите поколения, за първи път тази година покупателната способност на гражданите спада и за първи път тази година България не е сред трите държави в Европейския съюз с най-нисък дълг към брутния вътрешен продукт.
Като президент той ще следи дали се взимат допълнителни разходи и дългове и за какво се използват. Бюджетът е бил скрит преди изборите, а според това, което се вижда, носи допълнителна административна и данъчна тежест върху бизнеса и домакинствата.
Увеличават се средствата за администрацията, почти няма мерки за намаляване на разходите на държавата и има още 1,5 милиарда евро срещу празни графи, които правителството може да изхарчи без отчетност. По думите му:
- няма пари за младите лекари;
- няма пари за майките;
- няма пари за хората на минимална заплата;
- около 1 милион пенсионери ще останат под прага на бедността.
Президентската институция според Гюров трябва да събере синдикатите и работодателските организации, да покаже къде са проблемите, какви са решенията и кой плаща сметката, за да не се налага вето.
Йотова му отговори, че следващия бюджет ще го разпише тя, защото бюджетът трябва да бъде подписан до края на годината, дори при „много сериозно стечение на лоши обстоятелства“ Гюров да спечели изборите. Не може да бъде убедена, че всичко е било наред, след като Европейската комисия е обявила процедура по свръхдефицит срещу България от близо 5,8, може би с няколко стотни по-малко. Според нея има две обяснения – или документите, изпратени при пътя към еврозоната, са били неточни, фалшиви или скрити – още от 2024 г., когато финансов министър е бил Василев, или инфлацията е скочила толкова много по време на служебния кабинет на Гюров.
Сега правителството трябва да изпълни критериите на първия бюджет в евро в еврозоната и да го изпрати в Европейската комисия, да се опита да намали дефицита и да не посяга на социалните придобивки, каза Йотова. Първото, което ще гледа в следващия бюджет, са парите и доходите на най-бедните и уязвимите, парите за инвестиции и тези, с които икономиката може да бъде подпомогната. Тя не е привърженик на малките бюджетни дефицити, защото почти няма държава в Европейския съюз под границата от 3 %.
Смята, че първите стъпки са в правилната посока – увеличения на пенсиите и на учителите, неувеличаване на цените на топлото и светлото, запазване на доходите, мерки за майките, младите хора и образованието. Припомни и остри рестриктивни мерки в Гърция, които не довели до нищо.
Гюров отговори, че дефицитът е на базата на новите разчети по новия бюджет, а не на изпълнявания от тях, и че е заварен. Но според него държавата не е предприела мерки и българските граждани и бизнесът отново са „изтупани като един брашнен чувал“, а държавата не ограничава разходите си.
Йотова гарантира, че няма да се крият повече разходи и няма да се взимат предварително печалбите на българските предприятия. Ще спре и неизплащането на парите на общините две години, за да се каже, че има 3 % дефицит, което за нея са били фалшиви документи.
Партийните председатели на Гюров са казвали, че ще има златен дъжд от инвестиции и няма да има поскъпване, каза тя. Затова с президента са поискали референдум.
Гюров възрази, че референдумът според Конституционния съд е противоконституционен и настояването за него е популизъм, който внася разделение. Йотова отговори, че не е вярно, че Конституционният съд го е обявил за противоконституционен – предложението изобщо не е било допуснато от мнозинството в Народното събрание. „Мнозинство се налага лесно, отговорност се налага трудно“, отговори Гюров.
Инвестициите идват там, където инвеститорите имат доверие, добави Гюров. Когато се налага данък върху свръхпечалбата и той е еднократен, а покрива неединократни разходи на държавата, това е диагноза за проблем. Действията на правителството с бюджета са насочени срещу българския бизнес, инвеститорите и домакинствата.
Какво попита Гюров
Следваха 10 минути, в които кандидатите си задаваха по два въпроса. Първи зададе Гюров.
Той попита Йотова, като бивш журналист, как се защитава свободата на словото, когато вицепремиер говори за добри и лоши медии, а пресцентърът на Министерския съвет се използва в предизборна кампания в полза на един от кандидатите.
Йотова отговори, че свободата на медиите означава всеки в медиите да може свободно да изказва мнението си – вицепремиер, премиер, министър или гражданин. Това разбира тя, а не цензура или самоцензура, която е още по-страшна. Винаги го е защитавала като журналист, като работила дълго с журналистите и като евродепутат в специална група за свободата на словото в европейските медии. Работила е и по регулациите, които защитават обществените медии и правото им на програмиране, свободно канене на гости, изразяване на мнение и разследваща журналистика.
За пресцентъра на Министерския съвет Йотова каза, че една вечер много се е учудила, като е гледала телевизия – на часовника преди централната емисия, „най-официалното време в българската държава“, се е появил министър-председател, който е молил друга политическа партия, партньор, да не разтури „сглобката“. Правила трябва да има и независимо кой е президент или премиер, трябва да познава правилата за националната и обществената медия, добави тя.
Вторият въпрос на Гюров беше дали Йотова ще се извини на българските майки за това, че е помилвала наркотрафиканти, дали го признава за грешка и на базата на какви критерии е взела решението – не в един, а в повтарящи се случаи.
Йотова му каза, че е изградил цялата си кампания върху лъжи и че не познава процедурите за помилване. Всички документи, свързани с помилването, за което говори, тя лично с подписа си е предоставила на прокуратурата, където могат да се прочетат документите от всички институции, въз основа на които е взето решението. За съмненията към лекарите, подписите и заключенията им нека прокуратурата да провери и това, каза Йотова.
Тя няма основание да се съмнява в комисия, назначена от министъра на правосъдието Надежда Йорданова и министъра на здравеопазването Сербезова, които са от неговата политическа партия. Не може да допусне, че български лекар ще сложи подпис под фалшив документ.
Решението ѝ е взето изцяло по хуманитарни и здравословни причини. Твърдението за наркотрафиканти не е вярно, добави Йотова.
За пример даде един от случаите – млад човек, който дори не е в България. Английският съд два пъти е отказал да го екстрадира, за да изтърпи тригодишната присъда в България, след изричния натиск на българския съд. В Англия му се е родило дете с изключително тежко заболяване, което не може да приеме храна от никой друг освен от баща си.
Затова английският съд не иска да го изпрати обратно. Йотова попита Гюров как би постъпил в тази ситуация. Той попита дали иска да отговори, или въпросът е риторичен, и тя каза, че е риторичен.
Какво попита Йотова
Първият въпрос на Йотова беше за думите на Гюров, след като са били арестувани двама кметове – че отново в България има възродителен процес. Тя го попита продължава ли да твърди това и осъзнава ли колко е опасно такова твърдение, при положение че тя винаги е давала страната като пример за толерантност и етнически мир.
Гюров отговори, че не е говорил за възродителен процес и че трябва да се проверяват думите, преди да се правят такива обвинения. Във въпросното интервю е казал, че борбата срещу олигархията е закъсняла, че трябва да бъде доведена до край и че се очакват резултати. Много от съмишлениците на Йотова, включително председателят на парламентарната група на Прогресивна България и депутати на партията, според него разпространяват фалшиви новини за него, а сега тя вкарва и „лъжливи думи“ в устата му.
Относно медиите добави, че като четвърта власт те трябва да са коректив на държавното управление. Когато се казва кои журналисти да задават въпроси, когато едни медии се брандират като добри, а други като лоши и когато пресслужбата на Министерския съвет се използва в предизборна кампания, „това не е свобода на медиите и не е свобода на словото“.
Вторият въпрос на Йотова беше за кампанията, която според нея е била проведена „с демагогия, с лъжи, с лични нападки, с тежки квалификации“, през тролове и селфита, и с това, че са накарали медии да посегнат на съпруга ѝ. Тя попита Гюров лично дали е съгласен с такава кампания, като уточни, че не пита за Асен Василев, който беше говорител на кампанията му, нито за председателите на партиите, които го издигат.
Гюров отговори, че кампанията му е била изключително директна и открита – гражданите са можели да задават въпроси, да следят и да записват какво казва. Никога не са избягвали добрия тон и не са говорили за неща, които не са свързани с личната отговорност на Йотова при помилванията. Опитът да се скрие зад медицински комисии не е достоен, защото правомощието е изцяло в нейните ръце и тя носи пълната отговорност за подписа си.
Всички опити да се получи информация и да има изслушване по тази тема са били предотвратени от Прогресивна България, каза Гюров. Той заяви, че никога не е отправял лични нападки. Председателят на парламентарната група на Прогресивна България, според него, „отправя откровени лъжи“, а депутати на партията споделят колажи с него как целува украинско знаме, с автомат и с каска – това са „тролски действия“, при които използват лицето на Прогресивна България.
За медицинската комисия Гюров каза, че са направили проверка и са сменени само двама души, а комисията наблюдава здравето на всички затворници, не само на тези, които подлежат на помилване. Има и друга комисия, по помилванията, и той иска да види документа, в който медицинската комисия казва, че този човек трябва да бъде помилван. Ако става дума за хуманни причини, хуманното е болният да се лекува, а не да бъде освобождаван, за да излиза и пак да „трови българските деца“.
Йотова отговори, че комисията не се назначава от Надежда Йорданова по нейно решение, а по закон, и под нея стоят подписите на поне трима министри – на двама министри и един заместник-министър. Решението за помилване се взема въз основа на документите, изпратени от всички посоки, а тя не е лекар и не може да прави заключение вместо лекарите. Сега, когато документите са в прокуратурата, там да се види какво ѝ е било предоставено и какво – не.
Гюров според нея злоупотребява с темата, защото не е намерил нищо друго в кампанията и не е искал да се говори по болните теми за България. Твърдението, че не е получил отговор, също е лъжа – към администрацията ѝ има 14 запитвания и той е получил 14 отговора. За разлика от говорителите на Гюров, тя не е имала достъп до парламентарната трибуна, където да се защити.
Гюров отговори, че не е вярно, че не е искал да се дискутира, защото е приел всички предложения за дебат, които са отказани от щаба на Йотова. Кампанията им е била позитивна и това се вижда в резултатите, които са увеличили подкрепата на подкрепящите го партии.
„Калната мръсна кампания“ с внушения, заплахи от несъществуващи врагове, войни и изпращане на войници на фронта според него е довела до огромен срив в подкрепата на Прогресивна България – загуба от 900 000 гласа. Разликата от 20 %, която са давали социологическите агенции, се е оказала много по-малка, по-малка от 3 %, и това за него е диагноза за качеството на кампанията.
Какво отговориха на личните въпроси
Водещата зададе бързи лични въпроси. С каква мисъл се е събудил тази сутрин, попита тя.
„С надежда за нещо, което предстои, което ще бъде хубаво за България“, отговори Гюров. „С много ведро чувство“, каза Йотова.
За идеалното щастие единият кандидат отговори „Семейството, съпруга ми, внука ми“, а другият – „Хубава книга. Топла къща, сняг“. Единият каза, че често препрочита любимата си книга „Аристократ в Москва“, защото показва как човек трябва да се пренастройва към промените в съдбата и как светът може за дни или месеци да се пренареди по съвсем различен начин.
Другият каза, че подрежда цяла редица стихосбирки и почти всяка сутрин започва с Маргарита Петкова. На въпроса за любим стих отговори, че има много, но не иска да ги казва наизуст, защото поезията не се чете, за да се помни наизуст, а за да се разбира.
За политик, на чието поведение се възхищава, Йотова посочи Любен Корнезов, защото е бил от създателите на българската Конституция, основите на българското законодателство и е бил „изключително прям, честен човек“, който не е търпял интригите, омразата и разделението и никога не е казал лоша дума за някого. Гюров се възхищава на канадския премиер Марк Карни, защото неговата държава е в сложна ситуация, а той е показал лидерство и е наложил с професионализъм нова визия за развитието ѝ. Най-много го е впечатлило, че „не се поколебава да казва истината“.
Опората си в най-личните и трудни моменти Йотова нарече майка си. Гюров назова съпругата си, с която са заедно 32 години, от студентската скамейка, преминали са през работа и семейство в чужбина, прибрали са се в България да отглеждат децата си и всеки намира опора в другия.
Вицепрезидентът на Гюров е по-добър с опита си в прилагането на закона и осигуряването на сигурността и с това, че го допълва – самият Гюров е професионалист по икономика и финанси, а вицепрезидентът има юридическо образование и разбира как се прилага законът на терен. Йотова отказа да прави сравнение и каза, че Вълчев е човек и на словото, и на правото.
Девет години тя самата е изпълнявала функциите на вицепрезидент и знае, че е важно да общува с българските общности зад граница и да прави всичко възможно влиянието, културно-историческото наследство и идентичността на България да бъдат нейна визитна картичка по света. Според нея Вълчев го е доказал многократно, той е изключително интелигентен човек и това е определило избора ѝ.
Гюров се възхищава на работата на Йотова с българските общности в чужбина, защото самият той е живял в чужбина, а синовете му са родени там. Критиката му е към невъзможността ѝ да работи като коректив на управлението и балансьор, а не като „придатък на изпълнителната власт“.
Йотова каза, че винаги е била за разговор, диалог и съгласие и никога за самоцелни войни с институциите, защото хората са се уморили от разделението и блокажа. За Гюров добави – „толкова малко го познавам, че няма мнение“.
На въпроса какъв президент би искал да бъде запомнен – умиротворител или боец, Гюров отговори, че във всички случаи като умиротворител. В последните мандати президентската институция според него е била използвана за разделение и като трамплин към изпълнителната власт, а той иска да върне доверието в нея и да се обединяват около големите цели, а не да се делят на „наши“ и „ваши“.
Националната кауза е да се живее по-добре, а големите теми, които трябва да се решат възможно най-бързо, са образованието и здравеопазването. Ще обединява с диалог, със събирането на всички институции на една маса и с търсене на общото.
Йотова отговори, че вече го прави – от януари разговаря с всички политически партии и парламентарни групи, правят заедно служебни кабинети и политики и работят с гражданския сектор, а всеки, който дойде в президентската институция, е посрещнат на вратата с уважение. Едновременно с това ще бъде „боец, да, както и досега, винаги за България“ и за националния интерес, без да се поддава, че някой някъде е решил вместо България. Предстоят много инфраструктурни проекти, а в последното си изказване Урсула фон дер Лайен е споменала българския министър-председател и България единствено с добро като страна на свързаност – за нея това е достатъчно.
Най-голямата гордост на Гюров е семейството му, защото има „прекрасни синове“, които са „истински човеци“. Личният успех на Йотова е, че може да бъде до най-близките си хора – съпруга си, сина си, неговото семейство и внука си, а най-големият ѝ успех е, че през всички години от кариерата си е работила за страната си.
Единият от двамата определи идеалното щастие като „спокойствието“, като уточни, че има периоди, в които то липсва. Другият, попитан за щастието с една дума, каза „две са – любовта и енергията“.
Какво казаха накрая
Йотова каза, че съпругът ѝ също е Андрей, и помоли Гюров да не закача семейството ѝ, защото е разбрала, че кампанията срещу нея му харесва и я одобрява. Гюров отговори, че не е нападал нито нея, нито семейството ѝ, за разлика от нея, която в заключителното събитие на кампанията си е посветила голяма част от речта си на внушения и лъжи по негов адрес.
Във финалното си слово Гюров каза, че кампанията им е била открита – посетили са стотици градове и села, изминали са хиляди километри и са се срещнали с десетки хиляди хора, като най-вече са слушали и записвали, за да изработят платформа за петгодишния мандат. Със 78-те дни в служебното правителство хората са му дали надежда. Той призова гражданите в неделя да излязат и да гласуват и да вземат някого със себе си, като завърши с имената „Гюров, Кандев“ и номера четири.
Йотова благодари на гражданите за активността и припомни, че вторият тур е на 1 ноември – един от най-големите български празници, когато се помнят славни исторически събития и велики личности, които са мислили преди всичко за България. Призова да се бъде достоен за тях, смел и да се защити правото на избор. „Ще гласуваме за България с номер 25, за да може тя да бъде в сигурни ръце“, каза тя. Благодари на Гюров, че са избрали единствено ефира на обществената телевизия, за да се срещнат и да дебатират преди балотажа.
Двамата кандидати си подадоха ръка. Йотова му пожела успех „така както ви пожелах първия ден, в който ви назначих на служебен министър-председател“, а Гюров благодари.
Свързани статии
