Историята на българските пари: от цар Калоян и златния лев до еврото
България вече използва еврото, но историята на парите по българските земи започва векове преди създаването на националния лев. Още през Средновековието цар Калоян получава правото да сече собствени монети, а по-късно държавата преминава през различни парични режими – чужди монети, златен стандарт, обвързване с рублата, валутен борд и накрая евро.
От 1 януари 2026 г. България е част от еврозоната. Националната страна на българските евромонети носи изображенията на Мадарския конник, свети Иван Рилски и Паисий Хилендарски. Левът остава законно платежно средство успоредно с еврото до 31 януари 2026 г.
Първото българско царство: държава без собствена монетна система
През Първото българско царство България няма общопризната собствена монетна емисия. В обращение се използват предимно византийски монети, които обслужват търговията и разплащанията в широк географски район далеч извън границите на империята.
С възстановяването на българската държава в края на XII век постепенно се създават условия за собствено владетелско монетосечене.
Калоян и Инокентий III: правото да сечеш монети със своя образ
Един от важните документи за историята на българските пари е писмото на папа Инокентий III до цар Калоян от 24 февруари 1204 г. След продължителни дипломатически преговори папата признава владетелската власт на Калоян и му предоставя правото да сече държавни монети със собствения си образ.
Документът не предоставя право за емитиране на византийска валута – той признава владетелско право за собствено монетосечене. Дали Калоян действително е използвал това право, остава предмет на нумизматични изследвания. Съществува научна хипотеза, че при неговото управление са сечени монети, имитиращи византийски образци, но категоричното ѝ приписване остава спорно.
Иван Асен II и монетите на Второто българско царство
При управлението на Иван Асен II (1218 – 1241) вече има сигурни свидетелства за собствено българско владетелско монетосечене. Българските монети следват византийски художествени образци, но представят българската владетелска власт – сред известните образци е златната монета на Иван Асен II, върху която владетелят е изобразен заедно със свети Димитър.
Това е съществената разлика с днешното евро: средновековните владетели упражняват собствено монетно право, докато съвременните български евромонети са част от общата парична система на еврозоната.
Османският период: чужди монети по българските земи
След включването на българските земи в Османската империя паричното обращение става част от османската система. Османските грошове и пари се използват при ежедневните разплащания и събирането на данъци, а разнообразието продължава и след Освобождението – по данни на БНБ през 1878 г. в обращение са най-вече турски, руски, румънски и сръбски сребърни монети.
Защо българските пари се наричат левове?
Името „лев“ произхожда от „левъ“ – остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през XIX век. Лъвът е традиционен български държавен символ от дълбока древност: най-старите му изображения са върху плочи от IX – X век, намерени в Стара Загора, а в Чаталарския надпис на хан Омуртаг (също IX в.) се споменава, че владетелят поставя „два лъва“ в аула си в Плиска.
Лъвът присъства и в символиката на българските царе – например при Иван Шишман, а през Възраждането е най-разпространеният български символ. Паисий Хилендарски пише в „История славянобългарска“, че българите имали лъв на царския печат – символ на смелостта на воините, които се биели „като лъвове“.
Твърдението, че румънският лей, албанският лек и българският лев имат общ произход, остава недоказано – но собствената етимология на българското име е установена: тя идва от лъва, а не от чужда монета.
1880 г.: създаването на българския лев
През 1879 г. е създадена Българската народна банка, а на 4 юни 1880 г. е приет Законът за правото на рязане на монети в Княжество България. С него се създава левът, разделен на 100 стотинки, приравнен към стойността на френския франк. Законът определя триметален стандарт (злато, сребро и мед) и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева.
Новата система е изградена по принципите на Латинския монетен съюз, без България да става официален член на съюза. Приравняването на османските грошове (1:5) и парите (1:200) към лева урежда постепенното изтегляне на старите монети от обращение – процес, приключен окончателно през 1886 – 1887 г. с помощта на специални закони срещу румънски, сръбски и руски монети.
Първите монети и раждането на банкнотите
Първите монети на Княжеството – медните 2, 5 и 10 стотинки – са отсечени през 1881 г. През 1882 г. следват сребърни 1 и 2 лева, а през 1894 г. – златни монети от 10, 20 и 100 лева, включително първите възпоменателни златни монети от 20 и 100 лева.
През 1885 г. е приет закон, който дава на БНБ монополно право да издава банкноти. Първите български банкноти – от 20 и 50 лева, със златно покритие в размер 1/3 от номинала – са отпечатани същата година; известен е серийният номер №000001 на първата от тях. Първоначалната емисия (213 хил. лева) е малка и зле приета заради недоверието в хартиените пари. През 1891 г. е позволено издаването и на банкноти със сребърно покритие.
Опити за златен стандарт и войните
Закон от 1897 г. предвижда въвеждане на златен стандарт, но той на практика не се прилага заради незначителните златни резерви на БНБ. Кризата в края на 1899 г. кара банката да спре обмяната в злато и да премине към фактически сребърен стандарт, а ажиото между двата метала достига рекордните 13,25% през 1902 г. След външен заем от френската банка „Париба“ и подобрена конюнктура ажиото спада, а в годините до Балканската война в страната функционира на практика златен стандарт.
Балканските войни и Първата световна война слагат край на тази стабилност. Конвертируемостта на банкнотите в злато е отменена през октомври 1912 г. Банкнотната емисия нараства десетократно между 1915 и 1919 г., а металното покритие на левовите банкноти пада от над 40% през 1913 г. на едва 1,56% през 1920 г. За целия период на войните стойността на лева намалява около 14 пъти.
Златният лев и стабилизацията от 1928 – 29 г.
За разлика от Великобритания, която възстановява златния стандарт при довоенния паритет с цената на силна дефлация, България се опитва да стабилизира лева на новото му обезценено ниво чрез обвързване с щатския долар. Това е постигнато едва през 1929 г., след отпускането на Стабилизационния заем и реформа на БНБ – въведен е златно-девизен стандарт при съотношение 1 лев = 10,86956 mg злато.
Голямата депресия и Втората световна война
Голямата депресия променя коренно световната финансова система. Великобритания се отказва от златния стандарт през 1931 г., САЩ – през 1933 г. България избягва открита девалвация, но отменя конвертируемостта на лева в злато още през 1931 г. и въвежда силни ограничения върху движението на капитали.
По време на Втората световна война левът претърпява силна инфлация: паричното обращение нараства 14 пъти между 1939 и 1945 г., а стойността на лева пада 12 пъти. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. инфлацията става неконтролируема – БНБ е принудена да кредитира без покритие както държавата, така и съветските окупационни власти.
Паричната реформа от 1952 г.: левът и рублата
На 10 май 1952 г. Министерският съвет приема Постановление № 405 за провеждане на парична реформа – премахване на купонната система и намаляване на държавните цени на дребно. Реформата се извършва между 12 и 15 май 1952 г. Номинално 100 стари лева се заменят за 1 нов лев, но с различни курсове за отделните видове средства: влоговете в банките се обменят по курсове от 33:1 до 200:1, а цените на потребителските стоки – по 25:1.
Успоредно с реформата е фиксиран и обменен курс на новия лев спрямо съветската рубла – 1,70 лева за 1 рубла – и златно съдържание от 0,130687 г чисто злато на лев. Новите банкноти от емисия 1951 г., с изображения на сърп и чук и портрет на Георги Димитров, са отпечатани в съветското „Гознак“ и влизат в обращение на 12 май 1952 г. През 1951 г. е създаден и българският Монетен двор – от 1952 г. България за първи път сама отсича собствени монети.
Деноминацията от 1962 г.
На 31 март 1962 г. е извършена нова деноминация при съотношение 10:1, с която курсът на лева се фиксира на 1,17 лева за 1 щатски долар. ISO кодът на валутата е сменен на BGL. Левът остава сравнително стабилен през следващите две десетилетия, но не е свободно конвертируем за западните финансови системи – до ноември 1989 г. на банкнотите стои текст, че левът „е обезпечен със злато и всички активи на банката“.
1991 – 1997 г.: преходът и валутният борд
След промените от 1989 г. България започва преход към пазарна икономика. През 90-те години страната преминава през два отделни периода на драстична инфлация – през зимата на 1990 – 1991 г. и още по-тежкия през зимата на 1996 – 1997 г., които значително девалвират лева и предизвикват банкови фалити и масова загуба на доверие.
На 1 юли 1997 г. в България е въведен валутен борд. Левът е фиксиран към германската марка при курс 1 марка = 1000 лева, а всички пари в обращение стават обезпечени от валутните резерви на БНБ.
1999 г.: деноминация и обвързване с еврото
На 5 юли 1999 г. левът е деноминиран при съотношение 1000:1, а курсът на новия лев към германската марка е фиксиран на 1:1. При въвеждането на еврото в международната парична система през същата година курсът не е променен – левът се обвързва с еврото при съотношение 1,95583 лева за 1 евро. Този курс остава непроменен чак до присъединяването на България към еврозоната.
Банкнотите на съвременна България
През 1994 г. е създадена Печатницата на БНБ – всички банкноти, емитирани между 1999 и 2013 г., са отпечатани там, а от 2014 г. – в съвместно дружество с френската François-Charles Oberthur International.
През 2005 г. БНБ емитира първата си възпоменателна банкнота – от 20 лева, с реплика на първата българска банкнота от 1885 г. Тя вгражда полимерен прозорец – защитен елемент, използван по-късно в банкноти по целия свят, включително в новата серия евробанкноти.
От 2018 г. в обращение влиза нова серия банкноти с обновени защитни елементи. Първата от тях – 100 лева, емисия 2018 г. – печели наградата „Банкнота на 2019 година“ на конференцията „High Security Printing EMEA“ в Малта. Следват 50 лева (2019 г.), 20 лева (2020 г.), 10 лева (2020 г.) и 5 лева (2020 г.), с които серията се завършва.
През 2013 г. Комисията по естетика на Международната финансова банка в Швейцария нарежда българския лев на 4-то място сред петте най-красиви валути в света – след украинската гривна, австралийския долар и еврото, но пред американския долар.
2026 г.: България приема еврото
На 1 януари 2026 г. България става 21-вата държава в еврозоната. Еврото заменя лева по окончателния курс 1,95583 лева за 1 евро, а БНБ става част от Евросистемата. Българските евромонети запазват националната идентичност чрез три исторически изображения: на монетата от 2 евро е Паисий Хилендарски, на монетата от 1 евро – свети Иван Рилски, а на шестте вида евроцентове – Мадарският конник.
Историческият паралел с Калоян е символичен, но показателен за развитието на паричния суверенитет. През 1204 г. български владетел получава правото да сече монети със своя образ. Повече от осем века по-късно България издава евромонети със собствени национални изображения, законно платежно средство в цялата еврозона.
Свързани статии
