Новото райониране на България: Път към по-справедливо регионално развитие
България с ново райониране: четири зони за по-ефективно развитие и достъп до европейски средства
С решение на Министерския съвет, България предприема стратегическа стъпка в посока по-добро териториално планиране – страната ще бъде разделена на четири района на планиране, като столицата София ще формира самостоятелен район. Тази реформа, реализирана след дългогодишни дискусии и анализи, цели постигането на по-справедливо и балансирано разпределение на средствата от Европейския съюз и по-добро отразяване на местните социално-икономически реалности.
Причини за промяната
Основен мотив за преструктурирането е демографският срив в някои от съществуващите шест района, по-конкретно Северозападния и Северния централен, които от 2018 г. насам не отговарят на минималното изискване от 800 000 души население, поставено от Европейската комисия. Включването на столицата в Югозападния район също създава сериозни статистически изкривявания, което налага обособяването ѝ като отделна единица.
Новите райони на планиране
Новата структура включва следните райони:
- Северен район: Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград, Силистра
- Източен район: Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен, Ямбол
- Южен район: София (област), Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали
- Столичен район: София (Столична община)
Според прогнози, така формираните райони ще покриват изискването за минимално население дори и след 2090 г., което ги прави устойчиви във времето.
Очаквани ползи
Новото райониране ще улесни насочването на политики към специфичните нужди на всеки регион. Така например:
- Източният район ще акцентира върху развитие на морския туризъм, пристанищната инфраструктура и морската икономика.
- Северният район ще има възможност да се фокусира върху земеделие и развитие на крайдунавския потенциал.
- Южният район ще търси привличане на индустриални инвестиции, особено в икономически силни центрове като Пловдив и Стара Загора.
Също така, ще се подобри и транспортната свързаност, ще се улесни реализирането на трансгранични проекти и ще се повиши ефективността при разпределянето на човешки и финансови ресурси.
Административният статут остава непроменен
Важно е да се подчертае, че тази реформа не променя административно-териториалното устройство на България – границите на областите и общините остават същите. Това означава, че промяната е изцяло в полето на планирането и европейското програмиране.
Предложение за нова топономия
Наред с техническите промени, експерти предлагат и преосмисляне на наименованията на районите. Вместо използване на географски посоки, може да се въведе топономия с историческа и природогеографска логика, като:
- Северен район → Дунавско-Старопланински
- Източен район → Черноморски
- Южен район → Рило-Родопско-Тракийски
- Столичен район → Софийски
Това би засилило идентичността на районите и би отразило по-точно техния характер.
