„Луноход 1“: Пионер в Изследването на Луната
На 17 ноември 1970 г. СССР постига исторически успех, приземявайки на Луната „Луноход 1“. Този апарат е първият с дистанционно управление, достигнал повърхността на друго космическо тяло, отбелязвайки значителен напредък в космическите изследвания.
„Луноход 1“ е първият от два спускаеми апарата, изпратени с цел изследване на лунната повърхност по програма „Луноход“. Космическият апарат, доставил го на Луната, е „Луна 17“. Изстрелян на 10 ноември в 14.44 ч. (по Гринуич). и изведен от паркова околоземна орбита към Луната, влиза в окололунна орбита на 15 ноември 1970 г. Мекото кацане в района на Морето на дъждовете е осъществено на 17 ноември.
Апаратът е с цилиндрична форма, покрит с голям изпъкнал капак. Висок е 1,35 м, с дължина от 2,15 м. Оборудван с осем колела с електродвигатели с независимо захранване. В горната част на корпуса са монтирани конична антена, винтова антена с насочено излъчване, четири телевизионни камери и устройства за измерване на различни характеристики на лунната почва. Оборудването включва още рентгенов спектрометър, рентгенов телескоп, детектори на космически лъчи и лазерна установка.
Дистанционното управление се осъществява от два екипа, които работят на смени. Всеки екип включва командир, управляващ движението, бординженер и човек, който следи насочеността на антените. Функционира в продължение на 11 лунни дни (10,5 земни месеца) вместо първоначално предвидения срок от три лунни дни. Официалната дата на прекратяване на мисията е 4 октомври 1971 г.
„Луноход 1“ е пионер в изследването на Луната, допринасяйки за значително разширяване на познанията ни за това космическо тяло. Неговата мисия е доказателство за технологичния прогрес на СССР и за човешкия стремеж към изследване на космоса.
