Румен Радев предлага национален референдум за еврото през 2026 година
На 9 май – Деня на обединена Европа, президентът Румен Радев се обърна към българските граждани с послание, в което подчерта значението на демокрацията и свободната воля – основополагащи ценности в Европейския съюз. В своята реч държавният глава насочи вниманието към едно от най-важните предизвикателства пред България като член на ЕС – предстоящото въвеждане на единната европейска валута, еврото.
Президентът изтъкна, че в обществото няма яснота и съгласие по въпроса за готовността на страната за тази стъпка, нито за точната дата на приемането на еврото. Според него съществуват разнопосочни оценки сред политиците, експертите и широката общественост. Фактори като високата инфлация, отслабеното обществено доверие в институциите, липсата на убедителни действия от страна на управляващите по отношение на защита на покупателната способност на гражданите и устойчивостта на икономиката поставят под съмнение дали страната е подготвена за тази ключова промяна.
Най-същественото според държавния глава обаче е игнорирането на демократичните принципи при вземането на подобно стратегическо решение. Той изрази притеснение, че институции с ниска легитимност вземат решения с дългосрочни последици, без да се консултират с гражданите. Президентът Радев подчерта, че въвеждането на еврото трябва да бъде постигнато само при наличие на ясен национален консенсус и след задълбочен обществен диалог.
В тази връзка, Румен Радев обяви, че внася в Народното събрание официално предложение за провеждане на национален референдум. Предложеният въпрос е: „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“ Той определи референдума като тест за демократичността на българския парламент и като начин да се покаже кои политически сили уважават волята на народа.
Президентът изрази увереност, че подобно допитване би имало оздравителен ефект върху демокрацията в страната. Според него то ще даде възможност на всички заинтересовани страни – граждани, експерти и политици – да изложат своите аргументи „за“ и „против“ въвеждането на еврото. Освен това, според Радев, това би могло да възстанови прекъснатия диалог между избирателите и политическите партии, както и да върне хиляди апатични граждани към урните, от което българската демокрация има остра нужда.
Той добави, че независимо от резултата, референдумът ще спомогне за изграждането на широк обществен консенсус по темата и ще предотврати негативните последици от решения, взети без обществена подкрепа. Президентът подчерта също, че подобни референдуми вече са провеждани и в други страни-членки на ЕС във връзка с въвеждането на еврото, което показва, че подобна практика е съвместима с европейските стандарти.
В заключение Румен Радев предупреди, че всякакви опити от страна на политическите сили да представят предстоящия референдум като вот „за“ или „против“ членството на България в ЕС ще представляват груба манипулация. България, подчерта президентът, е пълноправен член на Съюза и има суверенното право сама да определи момента, в който да приеме европейската валута. Това право, подчерта той, принадлежи единствено на българския народ.
Скъпи сънародници,
Днес отбелязваме Деня на обединена Европа, в чийто фундамент здраво са заложени демокрацията и свободната воля на гражданите.
България като пълноправен член на Европейския съюз е изправена пред стратегическо решение: въвеждането на единната европейска валута. След по-малко от месец ще бъде обявен извънредният доклад за готовността на България за еврозоната.
В българското общество няма консенсус за нашата готовност, нито за датата на приемане. Противоречиви са оценките на всички нива на обществената пирамида: в политическата класа, в експертните среди и сред гражданите. Инфлацията, кризата на доверие в политическата класа, липсата на ясна организация и убедителни действия от управляващите за гарантиране на покупателната способност на гражданите и конкурентоспособността на българската икономика внасят напрежение в процесите около въвеждането на еврото.
Това, което най-много липсва обаче, е зачитането на базовите принципи на демокрацията при вземане на едно толкова важно решение. Институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за нашето общо бъдеще, без да се вслушват в мнението на гражданите.
Като президент съм убеден, че въвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус. С вътрешното убеждение на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има право да се произнесе за своите пари, за своето благосъстояние и бъдеще.
Затова внасям в Народното събрание предложение за провеждане на национален референдум с въпроса: „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“
Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще.
Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация. Той ще даде думата на хората и ще даде възможност да се чуят всички аргументи ЗА и ПРОТИВ. Ще даде възможност и на политическата класа да възстанови диалога с избирателите и да се бори за тяхното доверие. Доверие, което загуби през последните години.
Всенародното допитване ще върне към урните хиляди българи и българската демокрация има критична нужда от този прилив на легитимност.
Най-сетне референдумът, независимо от резултата му, ще допринесе за изработване на национален консенсус по темата с еврото и ще предотврати всички негативни последствия, които носят решения, взети без подкрепата на мнозинството.
Референдумът няма да бъде прецедент. И в други държави членки на ЕС са провеждани всенародни допитвания за въвеждане на еврото.
Всеки опит на политическите сили да представят предлагания от мен референдум за еврото като референдум ЗА или ПРОТИВ европейското бъдеще на България ще бъде груба манипулация. България е пълноправен член на Европейския съюз, който има правото да определи кога да въведе европейската валута. А това право принадлежи на българския народ.
