В Севлиево отбелязаха 141 години от Съединението с венци и цветя
Венци и цветя отрупаха паметника на Свободата в централния площад на Севлиево по повод 141 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия, отбелязани с тържествена церемония с участието на институции, бизнеса, неправителствени организации, граждани и ученици.
Сред официалните лица на церемонията бяха представители на Община Севлиево и Общински съвет – Севлиево. Обявено на 6 септември 1885 г., Съединението на България остава една от най-важните дати в новата ни история и сред най-знаковите събития в развитието на страната. Актът е първата стъпка към обявяването на независима държава и символ на цялото ни възраждане.
Денят носи и болка за много българи – независимо от последвалите войни, изконните етнически граници не бяха възстановени и много българи останаха извън пределите на родината. Съединението и последвалите го събития доведоха до лавина от геополитически спорове, включително скъсване на дипломатическите отношения с Русия. Самият акт на обявяването му обаче остава най-чистият момент в историята ни, защото възвърна националното достойнство.
„Затова днес трябва да помним, че в онези дни нашите предци поеха огромната отговорност да останат пазители на тази свещена земя. И нека предадем този завет на децата си, за да има кой след нас да сбъдне пророчеството ‘Съединението прави силата!'“, каза по-рано днес кметът на Севлиево д-р Иван Иванов в специално обръщение по повод празника.
Приносът на Севлиево в защитата на Съединението
След еуфорията от Освобождението и подписването на предварителния договор в Сан Стефано, българският народ изпитва огорчението от несправедливите клаузи на Берлинския конгрес. В цялата страна са създадени комитети „Единство”, които си поставят за цел националното обединение на страната. Първата стъпка към осъществяването на тази отколешна мечта, на тази велика идея за освобождение и обединение на българските земи е подготвяното Съединение. Първо към Княжество България, под скиптъра на княз Александър І, трябва да се присъедини Източна Румелия, а по-късно да се освободят Македония и Одринско. На 6 септември 1885 година, въоръжени български отряди влизат в Пловдив и свалят назначените от турския султан правителство и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Александър І издава манифест, с който се обявява за княз на обединената българска държава.
Съединението е посрещнато с възторг от всички българи. И севлиевци го посрещат с огромна радост. Стефан Кисов, началник на Военното окръжие в града, описва тези паметни дни: „В Севлиево сварих силно движение. Обикновено безлюдните му улици сега препълнени с народ: мъже, жени, деца. Надвечер се зачуха по улиците гайди, кавали, тъпани и песни. Къщите бяха окичени с народни знамена, а градът – осветен”. В града по това време е разположена 14-а Севлиевска пеша дружина, от състава на 4-и Плевенски пехотен полк, провежда се и мобилизация в района.
След обявяването на Съединението полкът е разположен на границата с Турция, а при опасността от сръбско нападение е изтеглен на Сливнишката позиция. Първите сражения са при Драгоман. Създава се критична ситуация, но в най-тежкия момент командирите повеждат своите воини в контраатака „На нож” и отблъскват противника.
Във войната за защита на Съединението участва и един прославен севлиевец. Никола Генев, тогава капитан, е поставен начело на сформирания Трънски отряд, който дава отпор на настъпващите сърби при Врабча. За сражението един турски вестник пише: „Българите се бият като лъвове…“ За героичната съпротива, която оказва с отряда си, капитан Генев е отличен с орден „За храброст“. Освен участието в редовната армия, в Севлиевско започва организирането на доброволчески чети.
Във фонда на музея се пазят две от техните знамена – на четите, сформирани в селата Чадърлий (днес Сенник) и село Градище. В Севлиево също е създадена такава чета от близо 100 души. За командир е избран Христо Драганов – поборник и бъдещ кмет на града. Негов помощник става инициаторът за сформирането на четата и председател на Опълченското дружество „Лев” Иван Катров, а за знаменосец е избран старият поборник Никифор Симеонов.
Доброволческата чета, наречена „Хаджи Димитър и Стефан Караджа”, като военен отряд, имала и свое знаме, изработено от червена коприна от Женското дружество в града. За съжаление това знаме не е запазено. Четата тържествено е изпратена на бойното поле. При Руй планина те сменят изтощените от сраженията части и дават бойно дежурство по демаркационната линия на примирието. Севлиевската доброволческа чета участва в тържествения парад пред княза по случай победата във войната и се завръща триумфално в Севлиево.
Ученици от Севлиево се включват в общобългарския Ученически легион. Сред тях е Стефан Нерезов – издигнал се по-късно до началник-щаб на Българската армия и носител на най-високия чин генерал от пехотата, министър–председателят Петко Каравелов разпорежда легионът да остане в столицата за охрана на града, за „да се запази цвета на нацията”, но младежите настояват да се включат активно в бойните действия и легионът участва в сраженията при Пирот.
Така населението на Севлиево дава своя принос в защитата на Съединението и в запазването на целостта на родината – принос, който градът припомня и днес, както преди по-малко от година отбеляза 117 години от Независимостта на България.
Свързани статии
