На 17 май Ботевата чета слиза на Козлодуйския бряг
На 17 май 1876 година Христо Ботев и неговата чета стъпват на българска земя, отбелязвайки един от най-величествените и героични моменти в националноосвободителната борба на България. Ботевата чета, една от най-емблематичните в българската революционна история, започва своето формиране още през април същата година. За войвода е избран Христо Ботев – забележителен поет, публицист и безстрашен революционер, посветил живота си на каузата за освобождение.
Съставът на четата се формира от отделни групи доброволци, които се качват на австрийския параход „Радецки“ от различни румънски пристанища по река Дунав – основно от Браила, Олтеница, Гюргево, Зимнич, Турно Мъгурели, Корабия и Бекет. Те се представят за обикновени пътници, пътуващи към Кладово, Сърбия. Това се случва на 16 май 1876 г., а самият план за завземане на кораба е предварително подготвен от Ботев.
На следващия ден, 17 май, когато „Радецки“ се намира близо до устието на река Огоста, приблизително към 11:00 часа, Ботев дава сигнал за действие. Четниците, следвайки заповедта му, пристъпват към овладяването на парахода. Завземането на кораба е извършено решително и организирано, без сериозни инциденти или жертви.
Захари Стоянов, който по-късно описва събитието, предава драматизма на момента със следните думи: „То е било гръм, трясък и пукот. Като че на всяка дъска от парахода се е трошила… Не само дъски хвърчели по въздуха, но цели сандъци се носели на ръце, ножове дрънчели, фишеци, паласки и чанти нападали“. Това описание ясно разкрива напрежението и бурния характер на акцията.
След като овладяват „Радецки“, четниците принуждават капитана да спре край малкия пристан до село Козлодуй, разположено между градовете Оряхово и Лом. Именно там, на дунавския бряг, Ботевата чета слиза на българска земя, за да започне своето кратко, но славно походно съществуване, белязано от саможертва, героизъм и вяра в свободата.
Параходът „Радецки“, на който четата пътува, има своя собствена драматична съдба. След десетилетия служба, той е бракуван през 1918 година, а през 1924 е окончателно унищожен. Съдбата обаче не позволява този плавателен символ на българската свобода да бъде забравен. Между 1964 и 1966 година, с доброволно събрани средства от българските деца, по запазени чертежи на оригиналния кораб е построено негово точно копие. Този жест на памет и признателност е истински подвиг на историческото съзнание.
Новият параход-музей „Радецки“ е открит тържествено по случай 90-годишнината от героичното слизане на Ботевата чета. Превърнал се в плаващ паметник на националната ни история, той пази духа на онази съдбовна майска сутрин и напомня на поколенията за силата на идеала, който е водил Христо Ботев и неговите другари.
17 май 1876 г. остава в историята не само като символ на безпримерна смелост, но и като момент на възвисяване на българския дух и стремеж към национално освобождение.
