Студентската листа печели изборите в Сърбия, а Вучич губи властта

Проевропейското движение „Студентска листа“ печели предсрочните парламентарни избори в Сърбия, а Александър Вучич призна поражението си. Според окончателната проекция на CeSID и Ipsos тя получава 141 от 250 места в Скупщината, а листата „Александър Вучич – Обединена Сърбия“ – 103. Вотът беше на 25 октомври.

Вучич призна поражението около 21:30 ч. в неделя вечерта в централата на Сръбската прогресивна партия (СНС), пред нейни представители и избрани медийни екипи. „Ясно е, че загубихме изборите“, каза той. Според Вучич Студентската листа ще има между 130 и 140 места, СНС – около 105, а друга партия няма да влезе в парламента.

Вучич каза още, че коалицията „Обединена Сърбия“ е получила 1,72 милиона гласа, а Студентската листа – около 2,2 милиона.

Какви са резултатите

По окончателната проекция на CeSID и Ipsos, публикувана в понеделник, Студентската листа има 53 % от гласовете, а листата на Вучич – 38,8 %. В 250-местния парламент влизат още четири малцинствени листи: Съюзът на войводинските унгарци и Албанската коалиция имат по две места, а листата на Расим Ляич и СДА Санджак – по едно. Прагът е 3 %, но за малцинствените формации не важи.

По данните на Републиканската избирателна комисия (РИК), обработени в 8181 от 8392 избирателни секции към 19:00 ч. на 26 октомври, резултатите са:

• „Александър Вучич – Обединена Сърбия“ – 1 683 090 гласа, 39,15 %
• „Ивица Дачич – Фактор за стабилност!“ (Социалистическа партия на Сърбия) – 93 104 гласа, 2,17 %
• „Студентска листа – Студентите печелят“ – 2 266 939 гласа, 52,73 %
• „Расим Ляич – Людски“ – 20 477 гласа, 0,48 %
• Съюзът на войводинските унгарци – д-р Балинт Пастор – 34 761 гласа, 0,81 %
• Движението за обединение на Усаме Зукорлич – 11 852 гласа, 0,28 %
• Руската партия – „Сърбия в БРИКС“ – Слободан Николич – 6378 гласа, 0,15 %
• „Автентична десница“ – д-р Милош Йованович – 38 502 гласа, 0,9 %
• „Европейска Сърбия“ – Мариника Тепич – Здравко Понош – 12 139 гласа, 0,28 %
• „СДА Санджак – Пазители на Санджак“ – 12 398 гласа, 0,29 %
• Боголюб Карич – Движение „Силата на Сърбия“ – 19 597 гласа, 0,46 %
• Либералната зелена партия – „За свободна и по-чиста Сърбия“ – 2611 гласа, 0,06 %
• „Избирам справедливостта – избирам бъдещето“ – проф. д-р Ферид Бульич – 1162 гласа, 0,03 %
• Партията на руско-сръбското единство – „Русини и сърби, братя завинаги“ – 4200 гласа, 0,1 %
• „Татко, това е за теб“ – Петар Джурич – 1961 гласа, 0,05 %
• Владимир Гаич – „Алтернатива за Сърбия“ – 3623 гласа, 0,08 %
• „Албанска коалиция“ – 27 670 гласа, 0,64 %
• „Майка Сърбия – Гърди“ – 3162 гласа, 0,07 %

Гласували са 4 301 691 души, а РИК съобщи за активност от 68,78 % и за 1,29 % невалидни бюлетини. Активността е най-високата от разпадането на бивша Югославия през 90-те години. Гласуването премина при силна поляризация, като местни медии и наблюдатели отчетоха нарушения, сигнали за натиск и отделни физически сблъсъци.

Как празнуваха в Белград и Нови Сад

Хиляди души излязоха по улиците на Белград, след като Вучич призна поражението. Тълпите се събраха пред парламента и влязоха в парка пред президентството, наречен „Качиленд“. Хората отнесоха сувенири от парка, а палатки и мебели бяха подпалени. Символично бяха премахнати загражденията около президентството, а Пионерският парк стана отново достъпен.

Десетки хиляди се събраха и на площад „Славия“, където само няколко дни по-рано е бил последният митинг от кампанията на Студентската листа. Силни полицейски сили се оттеглиха от централните улици, където бяха отцепили подходите към централата на РИК. Членове на тълпата замеряха полицейски автомобили с предмети.

В Нови Сад тълпа се събра на площад „Свобода“, запали факли и хвърляше фойерверки.

Какво предстои

Вучич подаде оставка като президент, за да се кандидатира за министър-председател, и в страната започна ускорен преход. Предсрочни президентски избори са насрочени за 26 декември 2026 г. Временно изпълняващата длъжността президент Ана Бърнабич има право да се кандидатира за пълен мандат.

Как се стигна до вота

Предсрочният вот е след двугодишна политическа криза и масови студентски протести. Те започнаха след 1 ноември 2024 г., когато козирката на гарата в Нови Сад се срути и 16 души загинаха. Партньорството с китайски компании за ремонта на гарата доведе до най-голямото недоволство в страната от години. Случаят доведе до обвинения в корупция, а стотици хиляди излязоха по улиците и поискаха оставката на Вучич.

Вучич беше 14 години във властта.

Кой е Александър Вучич

Вучич беше министър-председател от 2014 до 2017 г. и президент от 2017 до 2026 г. През 1993 г. се присъедини към крайнодясната Сръбска радикална партия и стана депутат в Белград. През 1998 г. стана министър на информацията в кабинета на Мирко Марянович при президента Слободан Милошевич. Вучич е обвиняван, че като министър е бил отговорен за мащабни кампании за заглушаване на опозицията и медиите.

След падането на Милошевич през 2000 г. той стана един от водещите лидери на опозицията. През 2008 г. основа СНС, която през 2012 г. излезе на първо място на парламентарните избори и сформира коалиция със Социалистическата партия на Ивица Дачич.

През 2014 г. Вучич беше избран за премиер с обещания да се пребори с корупцията и да продължи преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Редица неправителствени организации го обвиниха, че бързо поема към автократизъм – с контрол над медиите и репресии срещу опозицията и неправителствените организации. Вучич продължи партньорството с ЕС, но изтъква добрите си отношения с Москва и Владимир Путин. Разширяването на китайските инвестиции в страната също е сред приоритетите му.