Историята на химна на Странджа – „Ясен месец“

Песента „Ясен месец“ е написана като въстанически марш от войводата и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Яне Попов. Текстът бързо придобива популярност и песента става химн на тракийската революционна борба и на Странджа.

Кой  е Яне Попов?

Яне Попов е автор на песента „Ясен месец веч изгрява“..
Яни Попов е роден на 27 септември 1878 година в село Карахадър, Лозенградско. Борческа личност с творчески заложби и дар на народен певец, той е автор на две книги: „Странджанска гусла“(1905) и „Странджански жалби“(1909).

Пълният текст на „Ясен месец„, озаглавен „За Пано и Равашола“, е поместен в „Странджански жалби“ с пояснение, че се пее по гласа на известната арменска песен „Ай, Сасун, Сасун“.  За произхода на песента ще ви разкажа в следващият постинг. Тя е много балканска,  но. .Изчакайте.

Оригиналният текст на бунтовния марш е от 17 строфи, като накрая е отбелязано, че е написан в Странджа през 1904 г. В песента Яни Попов е опоетизирал подвига на малка чета, водила ожесточено сражение с турския аскер на 2 април 1903 година в село Сърмашик (дн. Бръшлян). Загиват войводата Пано Ангелов от с.Брод, Хасковско, и Никола Атанасов Николаков – Равашола от Перущица. Събитието е известно в историята като „Сърмашишката афера“. По спомени на старите бръшлянци, песента се запява открито в селото през 1908 година.
За първи път мелодията на „Ясен месец“ се изпълнява по Радио София през 1953 година от народния странджански певец Сава Попсавов, родом от село Бръшлян.

Песента „Ясен месец веч изгрява“ е първата песен, която съм слушал за Илинденско-Преображенското въстание, без да съм знаел за него. Не помня кога за пръв път съм чул песента, не помня и кога за първи път съм я запял, споделя Кирил Момчилов Тази песен обичам най-често да слушам. Казват за баща ми, че имал глас на певец: когато викнел, та запеел, всички в захлас го слушали. Може би от татко да съм чул за първи път песента „Ясен месец веч изгрява“, а може би ведно с майчиното мляко да съм закърмен с мелодията й. Казвам първо мелодията, защото думите на песента научих и проумях много по-късно. С други песни е обратното – преписваш първо думите, после учиш мелодията.
„През един летен ден, вече ученик в гимназията, видях текста на песента. Видях го на страницата на пожълтял от времето вестник. Даде ми го пощенският служител във село Факия, Бургаска област. Взех вестника и преписах песента, на която най-отдолу, както под стихотворение, бе името на автора й Яни Попов. Тогава научих, че песента не е като другите – народна!
Може само да се съжалява, че когото и да запитате за нея днес, никой няма да ви каже, че автор на песента е Яни Попов, че някога заглавието й е било „За Пано и Равашола“. Всички я приемат като народна!“ (Кирил Момчилов)

“Ясен месец”

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова, юнашка.
През потоци, реки, бърда
нещо пълзи, застава.
Дали юда-самодива
или луда гидия?
Не е юда-самодива,
нито е луда гидия –
най е чета от юнаци,
плашило за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сармашик.
Да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Но шпионско око мръсно
отгде ги е съзряло? –
тозчас тръгва и отива
на враг чета издава.
Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна.
Аскер селото загради
и четата заварди.
Съмна вече над селото –
изток пламна във зора.
Пушка гръмна, ек отекна –
знак се даде за борба!
Юнаци са сал петима –
един срещу стотина.
Бомби трещят, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи.
Тиранинът е уплашен
от геройската борба.
Няма вече плахи роби –
има горди юнаци.
Гръм куршуми. Гръм отново –
скъпа кръв порой тече.
Пада Пано, Равашола –
мрат в борбата синове…
О, Сармашик, име славно
от юнашката борба.