Първата светиня на Елена е старата църква “Свети Никола”

Това ще е новата ми рубрика, която ще ви запознае с много от най – българските монастири/ Защо се казват „Монастири“, а не Манастири? Името „Монастири“ идва от гръцкият език Уединен – Монах/!

Днес отново бях в китното българско градче Елена. Всяко едно мое идване в Елена е повече от празник. Днес реших да допълня колекцията си от православни храмове в България. Преди време бях снимал църквата просто като турист, но днес и обърнах много повече внимание и направих тези сравнително добри илюстрации. Времето беше изключително горещо, но това не ме спря да си свърша работата.

Влязох в двора и се отправих директно към храма. Наоколо нямаше никой, който да ми попречи и направих тези кадри. Явно тук светите хора са много по напред, но и са много по сговорчиви от нашите полендашките.Не се бавих много, защото и слънцето направо ме изгаряше. Понесох се към колата, а тя беше повече от сауна. На връщане, минах и през с.Мерданя. Там има още по красив и красиво поддържан монастир, но за него утре ще ви разкажа!

Първата светиня на Елена е старата църква “Свети Никола”. Тя съществувала преди началото на ХVІ век. В запазения от Дойно Граматик стар псалтир, “печатан във Венеция от Виченца, син на Божидар Вукович, войвода на Подгорица” е записано: “Книгата се подарява на храма на църквата “Свети Никола” в 1518 година от някой си Пера”.

Още тогава храмът е книжовно хранилище – мост между Търновската книжовна школа и Елена. По предание се знае, че църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на пергамент. Дори е имало специален свещеник, който е пазел книгите и ги раздавал за ползване.

Храмът “Свети Никола” бил единствен за еленските махали. Колибарите от тях извършвали религиозните обреди в своите черковища. Под вековен дъб се молели за дъжд и за берекет. Правили в деня на своите светии Свети Архангел, Свети Никола, Свети Илия богослужението. Стареят прикадявал сложената обща трапеза с тамян на счупена керемида вместо кадилница. Колибарите идвали в неделя да се черкуват в Еленската църква. В тях напирало желанието за човешко общуване край Божия храм.

Свързани статии

Back to top button