183 години от рождението на Васил Левски – животът и делото на Апостола на свободата
Поклон навеки
Днес отбелязваме 183 години от рождението на Васил Левски – един от най-великите български национални герои и основен идеолог на борбата за освобождение от османско владичество. Роден на 18 юли 1837 г. в Карлово, той остава в историята като Апостола на свободата, посветил живота си на създаването на независима и справедлива българска държава.
Истинското му име е Васил Иванов Кунчев. Той е основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и организатор на мрежа от революционни комитети, с които подготвя българския народ за въстание. Воден от идеала за „чиста и свята република“, Левски отстоява равенството между всички, независимо от тяхната народност или вероизповедание.
Левски произхожда от будно и трудолюбиво семейство. Баща му, Иван Кунчев, е занаятчия от село Кочмаларе (днес Отец Паисиево), а майка му Гина Кунчева – преселничка от Сопот. Те отглеждат пет деца: Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка.
Началното си образование Васил получава в килийното училище в Карлово, а по-късно учи във взаимното училище и усвоява занаята кафтанджийство. След смъртта на баща си през 1851 г., той става послушник при вуйчо си архимандрит Василий от Хилендарския манастир. Живее и обикаля с него в Карлово, Стара Загора и Пловдив, където завършва курс за подготовка на свещеници. През 1858 г. приема монашески сан с името Игнатий в Сопотския манастир „Свети Спас“.
В края на 1861 г. Левски взема съдбовното решение да напусне духовната служба и да се посвети на освободителното дело. Както сам пише в писмо до съратника си Данаил Хр. Попов: „Аз не съм от днес в работата си, а от 61-во лето“.
Апостолът заплаща с живота си за безкористната си отдаденост на отечеството. На 6 февруари 1873 г., два часа преди зори, в двора на пашовия конак в София, той е обесен след присъда, издадена от османските власти. Свещеникът иконом Тодор Митов извършва последното му изповедание. По негови думи, Левски е останал спокоен и твърд до последния си миг, заявявайки, че е напуснал духовния сан, за да изпълни по-висока и свещена мисия към поробеното отечество.
Думите му „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си!“ и до днес отекват като символ на саможертвата, дълга и безрезервната любов към родината.
Мястото на гроба на Васил Левски остава неизвестно и е предмет на множество спекулации и изследвания, което само усилва ореола на мистичност около личността му. И до днес той остава не просто историческа фигура, а морален компас и символ на свободата за поколения българи.
