Узбекистан става по-близък: как финансовата инфраструктура свързва страната с външните пазари

Узбекистан отбеляза 35 години независимост в момент, когато икономиката му е значително по-тясно свързана с външните пазари, отколкото само преди няколко години. През 2025 г. външнотърговският оборот на страната за първи път надхвърли 81 млрд. долара, трансграничните парични потоци нарастват, а националната финансова инфраструктура получава все повече точки на свързване с международните платежни системи. Затова зад юбилейната дата може да се види един по-важен икономически процес: финансовата дистанция между Узбекистан и външния свят постепенно намалява.

Тридесет и пет години независимост са достатъчно дълъг период, за да се оцени не само промяната в мащаба на икономиката на Узбекистан, но и характерът на нейното взаимодействие с външния свят.

За международната аудитория самият юбилей има ограничено икономическо значение. Много по-важно е доколко се е променил моделът на страната и колко тясно днес Узбекистан е свързан с Русия и другите държави от ОНД, Европейския съюз, Китай и азиатските пазари чрез търговията, миграцията, туризма, инвестициите и движението на капитали.

Географското положение на Узбекистан не може да бъде променено: страната няма излаз на море и е една от само две държави в света, които са отделени от него чрез териториите на поне две други страни.

В съвременната икономика обаче разстоянието вече не се измерва само в километри.

Цената на международния превод, скоростта на разплащанията между компаниите, възможността да се използват познатите платежни инструменти в чужбина, достъпът на бизнеса до международни финансови услуги и съвместимостта на националната платежна инфраструктура с чуждестранни системи могат както да увеличават това разстояние, така и да го намаляват.

Именно тук промените през последните години стават особено видими.

81 млрд. долара търговия: финансовата инфраструктура следва потоците от стоки

Най-очевидният показател за международна интеграция е външната търговия.

По предварителни данни на Националния статистически комитет външнотърговският оборот на Узбекистан през 2025 г. е достигнал 81,2 млрд. долара — с 20,7% повече спрямо предходната година.

Износът е нараснал с 24% до 33,8 млрд. долара, а вносът — с 18,5% до 47,4 млрд. долара.

Страната е поддържала търговски отношения с 210 държави.

Географията на търговията също показва колко разнообразни стават икономическите връзки на Узбекистан.

Китай е формирал 21,2% от външнотърговския оборот, Русия — 16%, Казахстан — 6,1%, Турция — 3,7%, а Република Корея — 2,1%.

Германия и Франция също са влезли в десетката на най-големите търговски партньори с оборот от около 1,4 млрд. долара всяка.

За банковия сектор подобна динамика има пряко практическо отражение.

Колкото по-интензивна става външната търговия, толкова по-голяма е необходимостта от международни разплащания, валутни операции, търговско финансиране, платежни услуги и финансова инфраструктура за компании, които работят едновременно в няколко юрисдикции.

Една компания може да намери купувач или доставчик в чужбина, но икономическата стойност на тази връзка намалява, ако прехвърлянето на пари е скъпо, бавно или изисква сложна верига от посредници.

Затова качеството на финансовата инфраструктура постепенно се превръща в един от факторите за конкурентоспособността на самата икономика.

Паричните преводи стават част от дигиталното банкиране

Промяната в международните финансови връзки се вижда още по-ясно при паричните преводи.

През първото полугодие на 2026 г. обемът на трансграничните преводи на физически лица към Узбекистан е достигнал 9,3 млрд. долара.

Това е с 1,1 млрд. долара, или 13%, повече спрямо същия период на предходната година.

Не по-малко показателна е и структурата на този поток.

По данни на Централната банка на Узбекистан вече 51,7% от постъпилите средства — 4,8 млрд. долара — са били директни P2P преводи от чужбина към банкови карти на физически лица.

За една година обемът на операциите по този канал е нараснал с 32%.

Това е важна структурна промяна.

Трансграничният превод все по-малко съществува отделно от банковата система.

Парите попадат директно в дигитална финансова среда, където могат да бъдат използвани за плащания, преводи и други операции.

Променя се и географията на постъпленията.

През първото полугодие на 2026 г. обемът на преводите от Обединеното кралство е нараснал с 62%, от държавите от Европейския съюз — с 27%, а от САЩ — с 19%.

Централната банка свързва това, наред с други фактори, с продължаващата диверсификация на географията на трудовата миграция.

За Русия и останалите държави от ОНД този процес е особено важен.

Узбекистан запазва тесни икономически връзки с постсъветското пространство, но географията на финансовите му потоци постепенно се разширява.

Връзката с Европа придобива институционален характер

Паралелно с това се променя и характерът на отношенията с Европейския съюз.

От 1 март 2026 г. временно се прилага Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между ЕС и Узбекистан — EPCA.

Европейската служба за външна дейност го разглежда като важен етап в отношенията и свързва изпълнението на споразумението с по-нататъшното развитие на търговията, регулаторното сближаване и формирането на по-предвидима среда за инвеститорите.

За банковия пазар това е важно не защото самото споразумение автоматично увеличава броя на международните плащания.

Публично достъпните данни засега не потвърждават такава пряка причинно-следствена връзка.

Механизмът работи по друг начин.

Колкото по-интензивни стават международната търговия, инвестициите и бизнес сътрудничеството, толкова по-високи са изискванията към финансовата инфраструктура, която ги обслужва.

За една европейска компания, работеща с Узбекистан, важни са не само разходите за труд, данъците или размерът на пазара.

Тя трябва да извършва разплащания, да работи с валути, да финансира доставки, да спазва изискванията за съответствие и да разбира правилата за движение на капитала.

Затова международната интеграция на икономиката и модернизацията на финансовата система постепенно се превръщат в две страни на един и същ процес.

Платежната граница става по-малко видима

За обикновения потребител най-разбираемите промени се случват при плащанията.

Националните финансови услуги постепенно се свързват с международните платежни екосистеми.

Един такъв пример е Octobank.

През 2025 г. банката е сред първите в Узбекистан, които интегрират Alipay+ директно в Octo-Mobile.

В резултат клиентите получават възможност да плащат за покупки в чужбина чрез приложението с автоматично превалутиране на средствата.

Технологичната основа е интеграцията на националната платежна система HUMO с Alipay+.

Географията на услугата вече обхваща значителен брой държави в Европа и Азия, както и САЩ, ОАЕ, Турция, Казахстан и редица други пазари.

Не е необходим отделен Alipay акаунт: плащането се извършва през сметката или картата на клиента в Octo-Mobile.

Разбира се, един продукт сам по себе си не означава интеграция на финансовите системи на две държави.

Но той добре илюстрира настъпващата промяна.

За клиента финансовата инфраструктура става международна тогава, когато преминаването на държавна граница вече не изисква изцяло да промени обичайния си начин за управление на парите.

Именно такива практически сценарии постепенно пренасят понятието „трансгранична финансова инфраструктура“ от професионалните дискусии в ежедневието.

Следващият етап — свързване на финансовите системи

Следващата задача е значително по-сложна.

В рамките на една държава дигиталното плащане може да отнеме само няколко секунди.

Преминаването на държавна граница обаче все още може да направи една финансова операция по-скъпа, по-бавна и технологично по-сложна.

Именно този проблем беше една от централните теми на Silk Road Finance & Technology Forum, проведен в Ташкент от 24 до 26 август.

Форумът събра 8,5 хил. участници от 77 държави.

На него беше представена националната FinTech Strategy за периода 2026–2030 г., която предвижда, наред с други неща, развитие на Open Banking, модернизация на платежната инфраструктура, създаване на Innovation Hub и специализиран фонд за рисков капитал.

За международния контекст обаче особено важна беше друга част от дискусията.

Участниците във форума констатираха един парадокс:

в рамките на отделните държави парите все по-често се движат почти мигновено, докато трансграничните операции остават значително по-сложни.

Сред препятствията бяха посочени различията в стандартите, KYC изискванията, валутното регулиране и кореспондентската банкова инфраструктура.

Следователно следващият етап на дигитализацията вече не е просто създаването на още по-удобно мобилно приложение.

Става дума за интероперативност — способността на различните национални финансови системи да взаимодействат технологично помежду си.

Octobank: от отделни продукти към съвместимост на инфраструктурата

Интеграцията на международните платежни услуги е само едно от нивата на настъпващите промени.

Следващата задача е по-сложна: националната финансова инфраструктура трябва да стане съвместима с външните системи, така че банки, платежни компании и fintech услуги да могат да взаимодействат чрез общи технологични механизми.

За банките това постепенно променя самия модел на работа.

Освен обслужването на собствените си клиенти те могат да предоставят технологична инфраструктура на партньори чрез API, да развиват Open Banking и да участват в създаването на трансгранични финансови услуги.

Octobank също развива това направление, разглеждайки Banking as a Service и банковите API като инструменти, които позволяват на партньорите да се свързват на технологично ниво с конкретни финансови услуги.

В самата банка разглеждат следващия етап от развитието на трансграничните финанси по-широко от отделните платежни продукти:

„Следващият етап в развитието на трансграничните финансови услуги е свързан не толкова с появата на нови отделни платежни продукти, колкото с технологичната съвместимост на инфраструктурата.

За клиента е важно обичайните финансови услуги да продължат да работят независимо от това дали се намира в Узбекистан или извън страната.

За бизнеса критично важни са скоростта на разплащанията, сигурността и предвидимостта на операциите.

Затова развитието на API, Open Banking и съвместими платежни стандарти вече се превръща не само в банкова, но и в инфраструктурна задача“, отбелязват от Octobank.

Този подход отразява по-широка промяна на финансовия пазар в Узбекистан.

Въпросът вече не е само колко бързо банките прехвърлят услугите си онлайн, а и доколко националната финансова система е способна да взаимодейства с инфраструктурата на други държави.

Узбекистан разширява финансовите си връзки с външните пазари

Този процес се развива не само на равнището на отделните банки.

През 2026 г. Централната банка на Узбекистан активизира работата си по международната съвместимост на платежната инфраструктура.

Регулаторът обсъди с Tencent възможната интеграция на единната национална QR система с международни платежни екосистеми, а с Ant Group — развитието на трансграничните плащания и дигиталните финансови услуги.

Засега става дума основно за разработване на механизми за сътрудничество, а не за напълно стартирана инфраструктура.

Тази разлика е принципна.

Между постигането на договореност, техническата интеграция, регулаторното одобрение и появата на масова услуга може да мине значително време.

В същото време вече съществуват работещи примери за международна интеграция.

Националната платежна система HUMO взаимодейства с Alipay+, а потребителите на редица банкови приложения могат да използват тази инфраструктура за плащания извън страната.

Така трансграничната финансова интеграция на Узбекистан се развива едновременно на две нива:

действащите услуги постепенно разширяват възможностите за клиентите, а регулаторът и участниците на пазара създават основата за по-дълбока технологична съвместимост в бъдеще.

Защо това е важно за Русия, ОНД и Европа

За външната аудитория основният въпрос не е в броя на новите банкови технологии, а в техния практически икономически ефект.

За Русия и останалите държави от ОНД това са преди всичко паричните преводи, търговските разплащания и финансовото обслужване на милиони хора, които се движат между държавите.

За европейския бизнес това означава възможност да подкрепя растящите търговски и инвестиционни връзки с Узбекистан чрез по-модерна финансова инфраструктура.

За Китай и другите азиатски икономики особено значение имат плащанията, електронната търговия, туризмът и обслужването на трансграничната търговия.

За самия Узбекистан ефектът е още по-широк.

Колкото по-малко финансови бариери възникват при взаимодействието с външните пазари, толкова по-лесно е за националните компании да работят с чуждестранни контрагенти, за международния бизнес — да взаимодейства с узбекската икономика, а за гражданите — да използват финансови услуги извън страната.

Финансовите граници остават

Технологичната интеграция обаче не означава изчезване на финансовите граници.

Разликите в KYC изискванията, валутното регулиране, правилата за обработка на данни, съответствието и банковата инфраструктура продължават да усложняват трансграничните операции.

Затова все още е преждевременно да се говори за вече формирано единно финансово пространство в Централна Азия.

По-реалистично е да се говори за постепенно увеличаване на броя на връзките между националните системи.

Именно тук преминава една от най-важните граници на следващия етап от развитието на пазара.

В рамките на една държава едно плащане вече може да отнема само няколко секунди.

Задачата на следващото ниво е взаимодействието между различните национални финансови системи да стане също толкова технологично, като същевременно се запазят изискванията за сигурност, контрол и защита на данните.

35 години по-късно: независимост в икономика на взаимосвързаност

От тази гледна точка 35-годишнината от независимостта на Узбекистан придобива по-интересно икономическо съдържание.

Съвременната икономическа независимост не предполага финансова изолация.

Напротив, устойчивостта на националната икономика все повече зависи от способността на нейните институции да взаимодействат с външния свят, като същевременно запазват собственото си регулиране и контрола върху финансовата система.

За 35 години Узбекистан достигна до икономика, чийто външнотърговски оборот през 2025 г. надхвърли 81 млрд. долара и включваше търговски отношения с 210 държави.

Само през първото полугодие на 2026 г. обемът на трансграничните преводи на физически лица към страната достигна 9,3 млрд. долара, като повече от половината от постъпленията вече преминаваха директно през дигиталната банкова инфраструктура.

Паралелно с това се разширява географията на икономическите връзки.

Отношенията с Европейския съюз получиха нова институционална основа, а търговските и финансовите потоци свързват страната с Русия и други държави от ОНД, Китай, Европа и други азиатски пазари.

На този фон се променя и функцията на банките.

От тях вече не се очаква само да обслужват операции в рамките на националните граници.

Все по-голямо значение придобива способността им да осигуряват взаимодействието на клиентите и бизнеса с външния свят — чрез международни плащания, дигитални услуги, API и съвместимост с други финансови системи.

В този смисъл Octobank е един от примерите за протичащата трансформация.

Интеграцията на международни платежни инструменти и развитието на технологична банкова инфраструктура показват как традиционната функция на банката постепенно се допълва от ролята на дигитален посредник между националното и международното финансово пространство.

Процесът обаче далеч не е приключил.

Регулаторните различия остават значителни, а много проекти за международна интеграция все още се намират на етап техническа и институционална разработка.

Но посоката вече се очертава достатъчно ясно.

Узбекистан не става географски по-близък до Русия, Европа, Китай или други икономически центрове.

Намалява друг вид разстояние — финансовото:

при плащанията, паричните преводи, дигиталните услуги и инфраструктурата, която свързва хората и бизнеса отвъд държавните граници.

И именно това прави промените, които се случват във финансовата система на Узбекистан, значими далеч отвъд границите на самата страна.